Групата – това е този материал, вътре в който аз работя. Това е мястото, работната лаборатория, където осъществявам всички свои действия. Този прицел, чрез който аз се насочвам към целта, тъй като не я виждам пряко.

Да допуснем, че трябва да уцелиш духовна цел с пушка – но как ще попаднеш в целта, ако не я виждаш? Какво ще те насочи точно към нужното място? Необходим ти е някакъв външен наблюдател, който ще гледа отстрани – т.е. трета сила, която ще те направлява.

А що за трета сила е това в нашия случай? Творецът е скрит от мен и аз съм далече от Него, и затова по пътя ми строят наблюдателница  или прицел, който се нарича «група». Ако се обединя с нея и отвътре се насоча, то несъмнено ще попадна в целта.

Трябва да взема предвид много условия: «разстояние», «вятър» и пр. – и всичко това аз намирам в групата. Не е лесно да се улучи дори  материална цел  , а в духовния свят действат безкрайно много условия, които не са ми известни.

Цялата  система е скрита от мен. Но после започвам малко по малко да разкривам, че включвам изключително сложна, огромна система – както новороденото с плача си заставя всички около него да се суетят, и цели фабрики да работят, за да му осигурят «памперси» и детски храни.

Така и ние действаме в обществото, сами не разбирайки как. Разбита е моята връзка с Твореца и ако аз поправя връзката си с обществото, без съмнение ще попадна на Него, тъй като Той е скрит вътре в същата тази връзка.

Из урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →