Духовното впечатление на човека се нарича «светлина», подобно на този свят, където светлина означава зрение и разбиране, както обикновено се казва «светлината на разума», «ясно като ден» или обратно, «тъмнината на неразбирането».

Всички тези названия са взети от нашия свят, тъй като в духовния свят няма думи. Духовното изразяване определя степента на общото отдаване, в което се намирам, моето подобие на висшата светлина: от 0 до 100% – всичките 125 степени, всяка от които се дели на 10 сфирот и на много още поднива.

Така се получава целият наш език, всички думи, дори в нашия свят, където ми се струва, сякаш се впечатлявам от някакви материални предмети или действия. Всички те са въображаеми и няма нищо, освен усещането на висшата светлина, проявяваща се в моето желание.

Т.е. ние винаги се намираме в контакт с Твореца – пряк или обратен и реагираме само на Неговата светлина или на нейното отсъствие. Така се раждат думите.

Разликата е само в това, мога ли да да измеря, доколко аз съм подобен на висшата светлина – и тогава това ще бъде духовен термин. А ако още не разпознавам себе си и степента си на подобие по свойството отдаване – то давам на усещанията си «материални названия».

Но не трябва да се лъжем, че сякаш сме свободни сами да измисляме тези названия – те произхождат от природата ни.

И ако първи съм създал нещо и съм го нарекъл «маса» – това означава, че съм получил това име вътре, в своите желания и свойства, от разпространяващата се светлина в тях. Тъй като аз съм духовен съсъд, в който се случва някакво явление.

Затова тук не може да има никаква случайност. Цялото творение, каквото и да е то – това е само желание да се наслади, да се впечатли от Твореца.

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 06.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала | Add Comment →