Преди всичко, трябва да благодарим за това, че към нас идват въпросите на нашето его: „Кой?” и „Какво?”.

Те се пробуждат при срещата с Твореца, Моше (Моисей) и Фараона. Фараонът казва на Моше (Моисей): „Кой е Творецът, за да чуя Неговия глас?”

По този начин ти разкриваш в себе си точката „Моше” (Моисей), която идва от Твореца към Фараона. И тогава в теб се появяват тези въпроси.

Те вече не са на нивото на нашия свят, а на духовното ниво. Сега трябва да продължиш по-нататък и да ги развиваш още повече.

Помните ли какво се е случило вследствие на всички тези въпроси, както разказва Тора? Моше (Моисей) се страхува, но няма избор и отново, и отново отива заедно с Твореца при Фараона. И Фараонът – нашето егоистично желание, получава удари. Така човек напредва.

Самият Творец казва, че преднамерено ожесточава сърцето на Фараона – нашето его. И изведнъж ни завладяват всякакви егоистични сметки, отново се събужда интереса към този свят и ни се струва, че той сякаш е изпълнен с възможности.

Започваме да мислим, че можем за постигнем успех в него и не разбираме защо сме го оставили – в него са уважението, парите, властта, възможността да се утвърдим не по-малко от другите.

Ще има още много такива въпроси, а придвижването напред е възможно само с помощта на обкръжението.

Виждаме, че докато не преминат всички тези „египетски беди”, „народът на Израел” няма да се обедини в нас. Това се случва само пред самия изход. А засега трябва да се крепим…

И цялата сила, цялата светлина на Твореца, висшата помощ, ние можем да получим само чрез обкръжението и от никъде другаде.

Светлината идва от кабалистичните книги, но ако не си свързан с обкръжение, те няма да ти подействат.

За да намериш Твореца и заедно с Него да тръгнеш към Фараона, на теб ти е необходимо обкръжение и първоизточници.

Така че трябва да си отговорим на тези въпроси още преди да са се събудили в нас. Не чакай докато отгоре забие часовника и дойдат египетските беди – започни веднага да влагаш в групата и си приготви силна опора.

И ако групата ти даде сила, ти ще напредваш, без да усещаш паденията. Твоята кола винаги ще се носи напред, заредена с това гориво.

От урок по статия на Рабаш, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →