Изпълнението на вътрешната работа ни се разкрива на части. Не ни е дадено да видим цялата  работа, която сме свършили, за да не ни се пречи.

Човек постоянно е погълнат от разкриващи се в даден момент желания и забравя за всичко, което е направил преди, всеки път усещайки себе си пуст.

И колкото повече работи, толкова повече от него се скрива това, което вече е направил.

Дори да е направил много поправки и нищо да не е провалено, на него му се дава усещането, като че ли нищо не е направил, за да бъде в него винаги възможността още нещо да направи, за да се разкрие ново желание, както първия път.

И така продължава, докато не свърши определения обем работа, когато в едно заключително действие „Рав паалим умекабциел” му бъде разкрито всичко, събрано за това време на поправка.

И по пътя сме длъжни да забравяме за всички минали състояния, за да получим желание към следващото действие. Иначе бихме спрели и не бихме се напредвали.

Докато човек не завърши цялото поправяне, от него се скрива всичко от миналата му работа, все едно нищо не е направил. Но всичко се разкрива изведнъж – в Края на поправянето!

Всичко се върти в своя кръг и тъй като всеки път идва ново желание, на нас ни се струва,  че това е ново състояние.

Всеки ден сякаш започваме всичко наново, разкривайки и в материалния свят нов апетит, нов вкус, а така е и в духовното.

Затова, даже ако ни се струва, че нищо не сме направили в духовното и нищо не сме достигнали, то след това ще се открие, че това не е така. А до самия Край на поправянето не трябва да се молим и да искаме никаква сметка от миналото.

Обратно, трябва да благодарим, че миналото е скрито от нас и не ни заслепява, не ни пречи да вървим, позволява ни всеки път да започнем цялата работа отново.

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 06.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →