На конгреса ние сякаш натрупваме „покритие” (екран) – сила на взаимно отдаване, с която сме готови да работим.

Конгресът – това е като голяма група: ние сме събрали хора, обединили сме ги и сега сме готови за съвместно изпълнение на поставените цели, с една дума боен отряд.

А ако просто се съберем за да попеем и да потанцуваме, а след това се разотидем – какъв смисъл ще има от това? Конгресът е място за съвместна работа!

В зависимост от протичащите състояния, ние ще решаваме колко често трябва да провеждаме такива конгреси. Ще станем по-чувствителни, ще разберем кога и къде трябва да се организира и проведе следващият конгрес, от какъв мащаб – регионален или световен.

Целият ни живот ще се гради на основата на тези общи подеми и падения, които определят цялата дейност на нашето предприятие – а иначе за какво живеем, ако не за духовното издигане?

Колкото по-бързо организираме тази работа, толкова по-бързо ще стигнем до входа на духовния свят и ще започнем да се изкачваме по 125-те стъпала.

Засега само тренираме за това изкачване, но то е вече много близко. Няколко такива опита и ти ще бъдеш готов да работиш със светлините и с келим (непоправените желания). Не защото сме по-умни, познавайки теорията, а защото изграждаме колективна сила, която се явява като духовен съсъд.

Благодарение на такива действия се разкрива общата сила на групата – нейната душа. Всеки път ние я  доизграждаме все по-голяма и по-голяма, и започваме да усещаме как вътре в нея работи светлината – т.е. преминаваме махсома.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →