Системата, която трябва да построим сега, аз наричам „Стимулатор” – от думата „стимул” (от гръцки – остра пръчка, с която са подкарвали магаретата, заставяйки ги да се движат напред).

При нас това работи по същия начин, само че в нашия език под „магаре” (хамор) подразбираме „егоистично желание” (хомер).

Но вместо да подгоним своето „магаре” с убождания, със страдания, ние искаме да събудим в себе си човека, за да погледне напред и сам да започне да се стреми натам.

Тоест необходим ни е стимул, който обаче да бъде положителен – „страдания от любов”, от желание да постигнем това състояние, за да ни подкарат „напред” именно те, а не да ни подбутват „отзад” телесните страдания.

Ние трябва да предизвикаме в себе си страдания чрез въпросите: „Защо още не съм постигнал съединяване с Твореца? Защо не съм се слял с Него? Защо не усещам трепет?”

Първият етап на връщане към Твореца е „връщане заради трепета”. Това се случва, когато сам развивам в себе си усещането за трепет по отношение на духовната цел, на Твореца, на отдаването, а не бягам от страх, предизвикан от ударите, които ме гонят отзад. Променям мотива – стимула (на гръцки).

Ако бягам напред заради ударите (заради страха в този свят и/или наказанието в бъдещия свят) – това не се нарича връщане към Твореца. Хиляди години човечеството се е движило напред по този начин. Това не е напредване в духовното, а просто естествена еволюция на желанието, смяна на неприятното състояние с ново, което както винаги се надяваме, ще бъде по-приятно.

А връщането към Твореца, за което е казано: „Тшува – да се върне хей във вав” – това означава самият аз да предизвикам в себе си страх, че нямам свойството отдаване, любов! Но какво да направя, ако не се вълнувам за това, ако не се страхувам? Откъде да взема този страх? Единствено от обкръжението!

Ако обкръжението създаде пред мен такава картина, чрез която да разбера, че моето състояние е ужасно, но занапред ме очаква нещо необикновено и прекрасно, тогава ще се устремя напред.

Това се нарича правилен духовен стимул, благодарение на който ние напредваме. Защото това напредване е по собствено желание – целият този път трябва да изминем чрез „пробуждане отдолу”.

Но ако аз не организирам за себе си обкръжение, което да ми внуши стремеж напред така че да бягам от страх, заради това че няма да постигна тази цел – сякаш отзад ме преследват страшни нещастия, то никога няма да премина в следващия миг! Няма да помръдна от мястото си.

Затова ни е необходим „стимулатор” – положителен стимул!

От урок по писмо на Баал Сулам, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца | Add Comment →