Въпрос: Как да отменя себе си пред обкръжението, ако в мен няма никакво желание да го правя?

Отговор: Разбери, че няма избор, ти стоиш пред стена. Има група, отмени себе си пред нея и ще получиш от нея важността на целта.

Това е като бензиностанция, ти си се заредил от обкръжението, значи можеш да пропътуваш няколко километра. И пак се зареждаш и пътуваш още малко. И така през цялото време.

А ти казваш: аз не искам да се зареждам, трудно ми е да излизам да се зареждам, какво да правя? Но няма избор, тук действат твърдите закони на движението.

Моли другарите, за да ти помогнат, както е казано:”Човек да помогне на ближния”. След това, когато са изяснени всички условия, вече няма за какво да се пита, а е време да се действа. Не се надявайте да намерите в духовното вход от задната врата – такава няма!

Има един принцип: „Ние сме под властта на обкръжението, което избираме”. Така е създадено от Твореца, защото ние сме част от една душа и всеки зависи от всички.

Даже след разбиването тази зависимост остава, като добро влияние или като лошо, във всеки случай човек във всичко зависи от обкръжението.

На теб ти е дадена възможност да влезеш в общество, стремящо се към духовното. Но сега от теб самия зависи как в него да се укрепиш. Творецът поставя твоята ръка на добрата съдба и ти казва „Вземи я!”

По нататък всичко зависи от теб, вземаш ли я или не я вземаш. Той повече в нищо не може да ти помогне, защото иначе Той ще те лиши от свобода на избора.

Твоята личност ще престане да съществува, ако Той сега започне да работи вместо тебе.

Но ако човек иска да продължава все по старому, т. е. така както действа животното в него, съгласно своята природа, това е неговият избор.

А как да стана човек? Да станеш по-висш от животното и да разбереш, какво е необходимо, за да се надскочиш и да анулираш себе си пред групата.

И всяко действие, от най-първия момент, е само в това да се усети важността на останалите и да се съединя с тях. Сам ти нищо не можеш да направиш.

Само заедно можем нещо да изменим и нещо да достигнем. Не сме ли заедно нищо няма да се получи. Ти не реализираш себе си като човек, а си оставаш животно.

Човек се нарича този, който се ражда от отмяната за себе си пред това особено обкръжение! Дори и това да ни се струва парадоксално.

От урока по статията на Рабаш, 30.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →