Написано е: „И ще имате отдавна приготвеното” – ние се намираме на едно и също място, в едно състояние и нищо не се променя.

Всичко вече е създадено от Твореца  в Неговия изначален замисъл, а за Него замисъл и действие са неотделими.

Той е искал да създаде творения, равни на себе си и съединени по между си – а желанието Му е едновременно и действие.

Какво представлява тогава миналото, настоящето и бъдещето? Всичко това съществува само по отношение на нас, в действителност времето не съществува.

Невъзможно е да се каже какво се е случило преди и какво след, и какво е било, когато в Твореца е възникнало такова желание.

Ние не сме способни да говорим и мислим извън понятието време. Ако излезем от неговите граници изчезват всичките ни думи, тъй като целият ми живот се основава на понятията: „преди” и „след” и всичките ми усещания са свързани с времето.

Затова само когато изляза от себе си, от егоизма в отдаване, там ние губим „пулса” си за живеещото в мен усещане за време и започваме да разбираме какво е това живот извън времето.

И така, ние се намираме във вечната и неизменна реалност. Всичко, което правим е да я постигаме по отношение на себе си. Загубили сме съзнание и се връщаме в него.

Той е в същата тази реалност, но не го усещаме.

Науката Кабала е посветена да ни върне усещането за Него и да ни върне в пълно съзнание. Това е пълното поправяне…

А какво ще бъде по-нататък, кабалистите не казват… Всичко, което ще последва след нашето поправяне ще изисква съвършено нови органи на възприятие.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот”, 06.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →