Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →