Днес ще се проведе вечер на единството в Беер-Шева – и всеки път се издигаме на още едно стъпало по-нагоре.

Даже ако самото събитие не е от голям мащаб, то винаги се добавя към предшестващото го.

Ние не усещаме акумулация на нашите усилия, но така се случва и в нашето земно развитие, когато трябва да изпълним множество действия, за да осъществим видим успех в израстването. Както бягството от Египет – неочаквано, в бързина и тъмнина.

Затова днешното събитие е толкова важно. Несъмнено всяко следващо събитие е още по-важно, опирайки се на предходните състояния и издигайки се над всичките тях.

Ако съединим всички предходни състояния заедно, всяко следващо ще е по-голямо, без значение дали ние чувстваме това или не. Действието се оценява не по нашето усещане.

Да се надяваме, че сме вече достатъчно подготвени и след това ще можем да преодолеем падението – като старец, вървящ приведен на две, който през цялото време проверява дали не е изтървал нещо.

Така и ние трябва сега да решим, че се издигаме и вече не падаме!

„Издигат те в духовното, без да те спускат!”

Трябва да бъдем готови незабавно да преодолеем чрез вяра над знанието цялата слабост, която ще се разкрие след срещата и обединението. Да усилим нашата връзка така, че да почувстваме себе си в онова състояние на единство, както по време на срещата.

Постигнатото състояние на срещата не трябва да изчезне! Неизбежно ще усетим празнота, защото сме се издигнали до някакво състояние на единство, а след това сме паднали още по-ниско, отколкото сме били – въпросът е в това какво ще направя с това падане?

Най-главното и ценното е отрицателната добавка, защото с нейна помощ ние можем да се издигнем още малко нагоре.

Тази добавка на егоизъм ни дава възможност да се издигнем над него „с вяра”- свойството отдаване, „над знанието”- усещанията. Силата за преодоляването на падането идва свише, ако съвместно се молим за нея.

В този случаи може да ни помогне само системата „стимулатор”, в която продължаваме обединението след отминалата вечер на единството, за да можем още по-силно да изразим себе си там.

С всяка среща ние натрупваме още по капка единство, или „Грош по грош, докато не стане голям капитал”.

А колко е спестено – на нас не ни е известно, докато не достигне определената сума, необходима да заплатим за входа във висшия свят…

Но това винаги се случва неочаквано, в бързина, като бягството от Египет –невъзможно е да знаем за него предварително.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →