За да се издигнем на следваща степен, ние трябва да действаме с „вяра над знанието”. „Вяра” означава, че нашата „глава” (Рош) се намира във висшето. Висшият ни казва какво да правим и ние го правим: обединяваме се с другарите, учим се.

Ние знаем, че никого не обичаме и не искаме да се обединяваме, но ни казват: „Правете това механично и не лъжете себе си. Вие не искате това, вашето сърце е против. Фараонът, желанието за наслада, злото начало действа във вас с цялата си сила. Вярно! Ненавистта е вътре в нас, а играта на любов, лъжата – отвън”.

Това е специално направено. Тъй като висшата степен, на която сега играем, за нас е лъжа, защото още не е свързана с нас.

Но ние сме длъжни да я играем, докато тази игра се превърне в истина – за сметка на светлината, която извикваме с такива „глупави” действия наречени „ще направим”. И тогава ние „ще чуем” – ще достигнем „лишма”(Бина),  нивото на „слуха”.

Това е най-умното действие, позволяващо ни да растем. Без това не растат нито растенията, нито животните, нито хората.

Само за сметка на отмяната ни пред висшата степен, когато просто повтаряш след нея всичко, което е възможно, доколкото си способен, без участие на разума, защото в теб все още няма разбиране и усещане за случващото се на тази степен.

Казано е: „Всичко, което е по силите ти да направиш – прави го”, „Приложил усилия и намерил”. Ти си приложил усилия и си получил „находка”, която не си очаквал и дори не си си и представял.

Това е единствения принцип на растежа и няма други начини за издигане от степен на степен. Аз съм длъжен да се отменя пред висшия, да си кажа, че моята глава (Рош) е само за да види действията на висшия и да повтори същото със своето тяло (Гуф).

И нищо повече от това! Аз не използвам своята „глава” за своето „тяло”. Моята „глава” е само, за да се съединя с висшия, да вземе пример от неговите действия.

Този принцип работи и в нашия свят. Навсякъде, където има напредък, растеж, даже в растителните и животинските тъкани, действа същия закон: клетката, желаеща да расте, се съотнася към по-развита клетка и само така  – за нейна сметка, расте.

Това се нарича игра, защото висшата степен все още не се е показала в мене като „мохин” и аз се водя по висшия разум – играя. Така малкото дете играе на голям и поради това пораства.

Това е железен принцип на всички степени. Само чрез него може да се придвижваме от степен на степен. Този закон действа и в материалния, и в духовния свят.

От урок по книгата “Зоар”, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →