Много хора се оплакват след Мегаконгреса от усещане на тежест и „натоварване на сърцето”. В нас се пробужда Фараона – нашето его!

Ако сега използваме тази сила, която получихме по време на Конгреса, за да поправим изпратената ни тежест, то ще спечелим!

Цялата действителност трябва да се разглежда като едно единно цяло. И подемите, и паденията са етапи от един и същ път. Невъзможно е напредване, ако не действат две сили и едната не работи над другата.

Когато се намираме във въодушевление – това още не се нарича напредване! Това още не е крачка напред, а само получаване на сила свише! А после трябва да я реализираме долу.

Но ако ти получиш тази сила и не искаш да я реализираш, това прилича на запушена тръба, в която е създадено налягане, а тръбата не иска да го пропуска по-нататък.

И тогава следващия път няма да получиш нищо! Ще се наложи да оставиш този път и свише ще изберат друг за тази мисия…

Трябва да разберем, че сме получили сила и тя не се реализира сама – длъжни сме самите ние да работим с нея.

Ако не използваш това, което ти е било дадено, то повече няма да ти дадат нови сили и ти ще започнеш да ставаш все по-пасивен.

И обратно, всеки, който сега бързо вложи всички получени сили в разпространение на кабала, ще почувства как получава свише все повече и повече! Трябва да отпушим тази тръба, за да може през нея свободно да тече енергията!

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 04.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →