Въпрос: Ако няколко човека създадат група и се съединят  между себе си как след това те могат да разпространят това усещане за единение на целия свят?

Отговор: Достатъчно е чрез моята малка група да достигна свойствата на единение, отдаване, любов. И тогава, вече притежаващ тези свойства, обръщайки се към големия свят, аз го виждам обединен.

И ако мога да изляза от себе си дори към един човек, така мога да изляза от себе си и  по отношение на приятелите, и към Твореца. В мен се появява орган на усещане за външния свят (екран и О”Х), благодарение на който светът попада в диапазона на моя фокус на зрение.

Затова ако сега аз притежавам определен егоизъм, то аз забелязвам само толкова, колкото съответства на моето его. А това, което не се харесва на моя егоизъм или не му е интересно,  не го  виждам.

В света има много неща, които аз не различавам. Има цяло мироздание, огромно и високо, духовен свят, но аз не го разпознавам.

В мен просто няма такъв орган на усещане, аз не го чувствам, то протича незабелязано около мен! То е тук сега, но аз него не го забелязвам.

Нужно ми е да придобия нов орган на усещане, чувството на любов и отдаване, и тогава ще почувствам отдаването и любовта, с които е изпълнен света.

Когато получа дори и най-малкото усещане, в такава степен аз ще почувствам частица от духовната реалност.

Това означава, че съм се повдигнал на първата духовна степен. С това разширявам своето възприятие, придобивам способност за голямо отдаване и любов и ще почувствам повече.

Колкото по-голям е моят духовен съсъд, инструментът на възприятие, толкова повече чувствам духовния свят. И така аз преминавам 125-те степени, постоянно достигайки пълно усещане за свойствата на отдаване.

Това означава, че аз достигам общата поправка на своя духовен съсъд и възприемам в него цялата реалност, целия Творец, цялата сила на отдаване и любов, които единствено съществуват.

Аз усещам тази сила и тя ме изпълва. Ние сега сме заедно – аз и Той. И с тези нови получени свойства, органи на чувствата, аз действам.

Затова ние не можем сега, не притежавайки тези свойства на отдаване и любов, да се оплакваме, че не усещаме духовната реалност.

Тази реалност се намира тук и сега! Тя не е скрита някъде далече, на друго място, просто аз не я усещам, не я разкривам, не я виждам.

Все едно да сваля очилата си и да загубя възможността да различавам образи, целият свят за мен изчезва, егото относно мен, не съществува.

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 25.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →