Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 315: Благословете Твореца, ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чувате гласа на Неговото слово”.

Човек се нарича ангел, когато извършва действия без участието на разума, като обикновен изпълнител.

Той няма собствена глава (Рош), говорят му – той прави. Някой мисли, а той изпълнява. Това се нарича „ангел”, защото ангелът е сила, изпълняваща действие без обяснение.

Затова в указанието ”да направим и ще чуем”, частта „да направим” извършваме като ангели. И затова е казано: ”… ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чуват гласа  на Неговото слово”. Така и ние: „да направим и ще чуем”.

Изпълнявайки действия без вътрешно съгласие, без ясното знание защо и за какво, (защото се отнася за висшата степен), ние се удостояваме с тази висша степен.

В действителност, ние вършим най-естественото, както малкото дете, което играе, без да знае с какво, повтаряйки всички думи след възрастните, без да разбира какво означават.

Може да му се каже всякаква глупост и то ще я повтори с цялата си сериозност, покажете му всякакво действие и то ще го изпълни с цялата си сила и желание.

По този начин то се учи. Защото при малкото дете  няма разум (Рош, глава на парцуфа), разум има големият човек. А  малкото има само тяло (Гуф на парцуфа), за да изпълнява.

Но поради това, че изпълнява действията на висшия, отменяйки себе си пред него, то придобива разума на висшия и става като него. Това се нарича „да направим и ще чуем”.

От урока по книгата Зоар, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →