Всички мислят, че към „предприятието” се отнася работата, която изпълняваме през деня, а груповата работа е нашето съвместно обучение или вечерните занятия. Tова е неправилно.

”Предприятието” е всичко, което се отнася до подготовката и пускането на материалите, медиите, подготовка на различните мероприятия, физическата и  материална работа.

Приготвянето на храната за съботните трапези също се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорници и работници изпълнители. И няма никакво значение те доброволци ли са или наети.

А групата е съединение на идеи, където всеки, отменяйки своя егоизъм, е готов да се обедини с останалите за да постигне духовното състояние

Ние се обединяваме, за да пуснем вестника, интернет сайта, ТВ програмата и т.н. Всички тези действия по характера си са групови, но в резултат всички трябва да се съединят в пирамида: началник – подчинен, както при всяко предприятие, което реализира продукт.

И няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, приготвят трапезата в центъра или снимат ТВ програмата.

Ако ти си началник и ми даваш указание, а аз съм подчинен и задължен да го изпълня. Въпреки че в началото доброволно, при равни условия, сме взели решение да се съединим.

Т.е. във всяка работа доброволно приемаме върху себе си задължения, всеки според силите си, но така също приемаме задължения, съобразено с реда, дисциплината и йерархията при подчинение.

Получава се, че всички вътре сме равни, група (форма на кръг), а външно сме в отношения началник – подчинен (форма на пирамида). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на база предприятие е тогава, когато ние се обединяваме, за да реализираме връзката с другарите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието да бъда в групата ме задължава да се подчиня на йерархията и аз скланям глава и слушам този, който е поставен за началник.

Да допуснем, че днес са ме изпратили да работя в кухнята и аз изпълнявам това, което ми казва отговорникът. Може да съм по-умен и способен, но другарите са решили, че работим по график в дежурство и аз отивам на дежурството, а там не сме другари.

Аз съм длъжен да се вдъхновявам в работата, получавайки гориво от групата, но да работя така, както се изисква в предприятието.

Въпреки, че човекът след приключване на своята основна работа е дошъл за няколко часа с желанието да участва, той в същото време си остава работник в предприятие – все едно, че работи на заплата. Защото е дошъл заради получаването – няма значение дали на духовен напредък или на нещо материално. Той получава напълване и не е важно под каква форма ще бъде то!

Но защо хората отделят едното от другото и се удивяват, защо им нужно това – та нали са другари в групата? Не ! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката | Add Comment →