Черното сияние на Малхут

На единия полюс се намира света на Безкрайността – това съвършено наслаждение във всякакъв смисъл: постижение, разбиране, усещане, вечност, съвършенство. А на другия полюс – този свят, в който трябва да се усеща недостатък във всичко.

Но за да ни дадат възможност да съществуваме някак в него, се прави скриване на света на Безкрайността и ние не усещаме  толкова трагично неговия недостиг в този свят  – именно защото Безкрайното изобилие е скрито от нас.

Светът на Безкрайността сякаш се смалява, стъпало по стъпало, създавайки си пет нива на скриване – пет свята. А ние се намираме под всички тези светове и затова не чувстваме колко много не ни достига!

Но, според степента на своето развитие, ние растем и се издигаме в егоизма си и постепенно все повече ни се разкрива светлината, от което чувстваме все по-голям недостатък, все по-голямо зло.

Затова, ако не направим себе си подобни на светлината, ще се чувстваме все по-зле през цялото време! Защо се учудваме , че в съвременния свят се случват такива катаклизми?  Егото расте и ни прави все по-противоположни на светлината.

 

Разликата (делта) между желанието и светлината става все по-осезаема и в резултат страдаме все повече. Ако не бяха скриванията на всичките тези светове, ние не бихме могли да се понасяме, тъй като бихме усещали себе си по отношение на Безкрайността.

Разликата би била толкова огромна, че такова страшно усещане не би могло да се понесе.

Може би вие вече сте преживели такова усещане, а ако не, то ще го усетите, тъй като всеки е длъжен поне веднъж в живота да премине през него – това се нарича «Светене на Малхут», усещане пред себе си на абсолютно непрогледна черна тъмнина, нещо ужасно страшно. Разкрива ни се делта между точката от нашия свят и Безкрайността, давайки ни малко да почувстваме тази ужасна тъмнина.

Но всички 125 степени на скриване, отделящи ни от Безкрайността, са създадени именно за да можем да понесем това свое състояние. Зад всички тези екрани-скривания ние се чувстваме уверени, като новородено с майка си, което само не е в състояние нищо да направи, но се чувства под нейна закрила. Така и ние усещаме себе си под защитата на  всички тези скриващи екрани. Иначе не бихме могли да изтърпим натиска на висшата светлина.

Светлината би се усещала като тъмнина! Така наречената «пулса де нура» – удар на светлината, когато светлината е повече, отколкото кли е в състояние да приеме. Това е много неприятно усещане, тъй като трябва да се намираме винаги в равновесие по отношение на всички въздействия – и добри и лоши. Дори ако доброто ни се дава в изобилие, превишаващо възможностите на нашето кли, ние не можем да го понесем.

Известно е, че всички предпочитат топлината пред студа, но когато е прекалено горещо – това вече не е хубаво и с нищо не е по-добро от студа.

Из урок по статия на книгата „Шамати“, 13.08.2010

 

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: