Зоар, глава „Ваехи“, п.24: Третото изгнание е най-дългото изгнание, в което се намираме, то символизира стоте години живот на Яков в сравнение с четиридесетте (години) на вавилонското изгнание.

Не трябва да приемаме целият този разказ като историческо повествование. Тъй като история няма.

Цялата тази реалност, в която по наше мнение живеем сега, също преминава вътре в нас под формата на въображаеми картини, в нашито желание (кли).

Трябва само да поправим програмата за възприемане – и тогава ще усетим в себе си истинските (подобни на създалият ги Творец) свойства, истинския свят.

И затова се отнасяме към цялото повествование Зоар като покана за разкриване на всичко описвано – в нас, в усещанията и разбирането, в разума и сърцето.

Из урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →