Въпрос: Страхът за живота в този свят възниква в нас инстинктивно, неуправляемо. Как да достигна до такъв панически страх, че няма да мога да постигна отдаване?

Отговор: Ние не сме безсилни пред страховете на този свят: когато човек започне  да се придвижва духовно, му се изпращат толкова странни страхове, че той започва да разбира, че това не е истински страх, а игра.

Той чувства, че отгоре, като с лъч му предизвикват този страх и единственото, което може да направи е да се издигне над него с „вяра над  знанието”, в отдаване.

Тъй като, ако той се намира в отдаване, няма от какво да се страхува! Той може спокойно да затвори очи за всички страхове, които идват само за да ни принудят да се издигнем над грижата за себе си и да се научим да живеем, устремени към отдаване.

Ако това не е просто животински, неосъзнат страх, а състояние, което човек възприема осъзнато, с „просветление от източника”, че усещанията му са предизвикани от някакъв източник, с цел да го издигнат. Затова разбира, че нищо не може да бъде просто така, без страхове.

От урока по статията на Рабаш, 17.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →