Човек действа по силата на навика, усеща и приема само това, към което е привикнал. А всичко необичайно минава незабелязано и остава неуловимо.

Неосъзнато пренебрегваме всичко ново, докато не почнем да го усещаме. Затова ни е толкова сложно да се срещнем с духовното!

Живеем в свят, който избираме от обкръжаващия ни Свят на Безкрайността. От него избираме обичайното и познатото.

За да разширим нашия свят със света на отдаване, трябва да не отблъскваме „вярата във висшето знание”, а да приемем състоянието  на отдаване, свойствата, желанията, мислите и действията на “антисвета”.

За това е нужно да съвместяваме в себе си две противоположни степени: да осъзнаем своето текущо егоистично състояние, нисшата степен, и свойството отдаване – висшата степен.

И намирайки се между тези степени, да се радваме на усещането за нисшата пустота и възможността да намерим сила и да се издигнем над нея.

Такива сили идват към мен чрез групата от висшата светлина, задържайки ме над земята, както магнита.

Истината и вярата (отдаването) трябва да ме притеглят силно нагоре, докато животинският егоизъм ме дърпа надолу към земята.

Но истината е в усещането едновременно в двете степени, а всяко поотделно е лъжа.

Истинното състояние е винаги между двете степени, които едновременно носят и усещането за съвършенство и недостатък, благодарност и молитва.

Аз трябва да се радвам, че изпитвам двете усещания заедно и постоянно се намирам в преходното състояние, усещайки трудности и задържайки се над тях със сила, както човек, който се изкачва на планината и чувства, че отслаби ли напрежението, той веднага ще падне.

Само такова състояние е истинско и трябва да научим себе си да се намираме в него постоянно и да му се радваме.

Така ние можем да проверяваме себе си способни ли сме, въпреки недоволството и вечната борба, през цялото време, колебаейки се между въодушевлението и пълното отчаяние, именно тогава да оставаме в радостта!

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →