Въпрос: Защо е казано в Зоар: „Няма нищо ново под слънцето, а има ново над слънцето”?

Отговор: Над слънцето има ново, доколкото светлината не носи на творението нови желания (келим).

Творението трябва да различи вътре в себе си, да пожелае, да положи усилия, да потърси нови желания, нов недостиг на напълване.

Светлината на слънцето е светлината на Безкрайността. Творението усеща неговата пряка светлина, като минимално светене „нефеш де-нефеш”.

И само за сметка на многото изяснения на противопоставянето на себе си към светлината, на егоизма към отдаването, творението със собствени усилия проявява нови недостатъци в себе си, в сравнение с разкриването  величието на Твореца.

С това то разкрива нови възможности за отдаване и затова миналата светлина „нефеш де-нефеш”, усещането за Твореца, в Неговото величие, се усеща като безкрайна „йехида”, светлина НАРАНХАЙ.

Разкриването на тази велика светлина, величието на даващия, предизвиква светлината „над слънцето” – над знанието, желанията, напълването, идващи направо от Твореца към творението.

Затова светлината на слънцето за него е само светене на живота. Но всичко останало творението твори над слънцето, добавяйки към първоначалното желание стремежа на любовта.

От урока по книгата Зоар, 05.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →