Получаването на наслаждение в отдаващите желания е напълно различно в сравнение с егоистичното получаване.

Първоначално сме длъжни да получим анти-егоистичен екран, след това да притеглим наслаждение, да го откажем заради Домакина и накрая да получим наслаждение, за да насладим Твореца.

И получаваме двойно: самото усещане за наслаждение в себе си и главното – усещане за величието на Домакина. А Неговото величие е безкрайно и зависи само от стойността, която то има в очите ни.

Съотношението между наслажденията от прякото напълване и от  величието на Даващия е такова, че сме съгласни да получаваме от Него чисто символично, ”малко зрънце”, „капка”, която определя единствено точката на контакта. Но Неговото величие е в очите ни, т.е. разширяваме тази точка до безкрайна величина.

Така че грешниците губят двойно, а праведниците – печелят двойно, получавайки целия Свят на Безкрайността, заради това, че притежават екран.

Ако в нас има източник на енергия, т.е. две противоположни сили,  „+“ и „-„, можем да включим между тях някакъв прибор, извършващ полезна работа. Без прибора, свързването на противоположните сили ще предизвика късо съединение между тях.

Ако желаем напълване е необходимо да намерим правилното съединение с Твореца – то се нарича екран, прибор, който произвежда благо за ближния. Тогава цялата светлина преминава през нас към другите и усещаме себе си като неин източник, по подобие на Твореца.

Ако използваме желанието за отдаване, усещаме:

1. наслаждение в себе си;

2. наслаждение в Него;

3. наслаждение идващо от Него.

– т.е. намираме се едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, обгърнати от всички наслаждения, от цялата светлина в Света на Безкрайността.

Това изтрива усещането за време, движение и пространство.

От урока по статията: ”Науката кабала и нейната същност”, 06.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →