Entries in the '' Категория

Той е първи и Той е последен, но по средата съм Аз

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Все пак кой е виновен за моите падения – самият човек или Твореца? Те са резултат на моите усилия, вложени в работата или обратно, на моя мързел?

Отговор: Казано е за Твореца: „Аз съм първи и Аз съм последен!”.

„Аз съм първи” – това означава, че всяко начално състояние не зависи от нас. И обикновено то въобще не е свързано с онова, което се е случило по-рано.

Аз нямам предвид обикновените хора, в които автоматично и последователно се реализират „гените” (решимот, заповеди свише) и не възниква въпросът за смисъла на живота и реализацията на свободната воля.

Но човек, който е получил вече празнота за напълване, усещайки я по възникващия в него въпрос за смисъла на живота, може да се реализира като се включи в група (обща система), като проверява своите възходи и падения – състоянието, от което той започва своя духовен път.

Всичко се оценява съотнесено към свободата на избора, а не по самото състояние. То не ме вълнува. Състоянието може да бъде и добро, и лошо! Главното е как аз го използвам сега! Тоест, отчита се само „производното”.

Аз не променям и не поправям света – поправям само своето участие в него.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Ежедневен урок по Кабала – 31.08.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 32, 1988 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 123

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 268, п. 63.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

„Зоар” е най-силното нещо в света

Книгата Зоар е най-силното средство по своето въздействие върху душата на човека . Това не означава, че трябва да изоставим другите книги и да учим само него, но ефектът му е по-мощен от всичко друго.

Талмуд Есер Сфирот /ТЕС/ („Учение за Десетте сфирот”)  и „Дървото на живота” са подходящи да формираш себе си. А по-късно, когато човек се намира вече на духовните степени, те могат да му служат като инструкции за извършване на вътрешни действия.

Когато чувстваш подеми и падения, влизането и излизането на светлините, как би могъл да ги почувстваш физически, тъй като твоето желание, духовният ти съсъд, е готов за получаване или отдаване, за влизане и излизане на светлината, тогава работиш с ТЕС и „Дървото на живота” като извършваш  действията, които те описват.

Докато със „Зоар“, ти правиш същото, но чрез посредник – обкръжаващата светлина (Ор Макиф). Тази книга развива общо съсъда на душите, а не както е казано: „Душата човешка го учи”, когато вече избираш ТЕС и практически изпълняваш действията.

Има време за подготовка към бъдещите степени и затова е предназначен  „Зоар“ . А има време за реализация на степените – с помощта на ТЕС.

От урока по книгата “ Зоар”, 29.08.2010 г.

На езика на единната душа

Dr. Michael LaitmanОт статията на Рабаш „Цел на групата”: Събрали сме се тук, за да създадем група, в която всеки един от нас ще се стреми да дава наслаждение на Твореца.

 Но за да постигнем това,  първо трябва да се научим да доставяме наслаждение, да отдаваме на човека. Т.е , трябва да се научим да обичаме ближния.

Само чрез потискане на собствения егоизъм е възможно да изпълним тази заповед за любов към ближния.

 

Понякога статиите на Рабаш изглеждат объркани и неорганизирани. Ние не разбираме защо той започва да цитира от едно място, а после от друго.

 И все пак, трябва да разберем, че един кабалист не прави нищо случайно. Той изразява това, което усеща, а неговото усещане е висшата светлина, облечена в поправено кли. Ако бяхме на негово място, щяхме да напишем съвсем същото нещо!

Затова, дори ако ни се струва, че този текст е написан по неподходящ за нас начин, трябва да разберем, че ако бихме се издигнали и застанали на негово място, щяхме да напишем съвсем същите думи. Това се нарича да следваме метода на Рабаш и Баал Сулам.

От урока по статия на Рабаш, 29.08.2010

Кабала разкрива всичко

Въпрос: Можете ли да обясните какво е кабала по най-простия начин?

Отговор: Кабала е наука за всичко. Тя отговаря на най-важните въпроси:

Какво е човек?

Как сме създадени?

Как възприемаме действителността, в която живеем?

Каква е целта на нашето съществуване?

Как се развиваме, преминавайки  от едно състояние в друго?

Как да постигнем съвършенство?

Как можем да премахнем границите на видимата реалност и да видим какво има отвъд?

Какво ни очаква след смъртта?

Как контролираме съдбата си докато сме живи и след смъртта?

Тази наука говори за всички творения и за Твореца (висшата сила, която ги е сътворила) и разкрива как се управлява сътвореното. Методиката на кабала включва всичко, което съществува, не оставяйки нищо вън от полезрението си.

Кабала разкрива Твореца на човек. Това включва всичко: време, пространство, събития и управляващата ги сила. След като всичко това е сътворено от Твореца, то следва, че кабала разкрива Него. Затова познанието за Твореца и за всичко, което съществува е същото като да изучаваш методa на кабала.

Затова ако постигнем мъдростта на кабала, ще познаем цялата Вселена. В резултат ще разберем този свят, с всичките му науки и закони и ще придобием контрол върху всичко случващо се в него.

От ТВ програмата „Кабала за начинаещи”, 26.07.2010 г.

Мечтая за вяра над разума

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Какво да правя, ако всеки път когато чуя „вяра над разума”, веднага си представям някаква егоистична полза?

Отговор: Ние не можем да мислим по друг начин. Всяко алтруистично свойство, което може да се появи в човек, идва свише под влияние на висшата светлина, възвръщаща към източника, към подобие с Твореца.

 И ако, засега, не усещаме нужда да отдаваме без някаква лична полза, трябва да направим всичко възможно да накараме висшата светлината да ни повлияе и да ни даде това свойство.

Ако разбирам, че не съм способен да желая безкористно отдаване, това вече показва добро разбиране на нашата природа, което обикновено човек не притежава. Това знание също е резултат от въздействието на светлината и е знак за нашето напредване към духовното.

Висшата светлина „рисува” своите качества върху моя егоизъм и затова мога да разбера какво означава отдаване „извън мен”. По същия начин, тя влива в мен желанието да притежавам свойство на безкористно отдаване, което не изисква никаква взаимност.

Ако човек достигне това знание, той е на пътя към  входа (Махсом) към духовния свят.

От урока по статия на Рабаш,  26.07.2010

Ти мислиш това, което и аз мисля!

Dr. Michael LaitmanСъобщение (от Wired.com): Експерименти проведени от невролозите Грег Стийвънс и Юри Хесън от Принстънския университет, демонстрираха, че съществува ментална връзка между хора, които водят разговор, и че мозъчната дейност на слушателя копира процесите, случващи се в мозъка на говорещия. „Изследване на мозъка на говорещ и слушател показа, че нервната им дейност се синхронизира по време на разказ на история.  Колкото по-силна е тяхната връзка, толкова по-близък е синхрона.”

Коментар: Това е още едно потвърждение, че универсалната и абсолютна връзка между всички части на творението съществува. Връзката е толкова силна, че различни елементи на творението трябва да се смятат за едно цяло, вместо за несвързани части на системата.

Пътеводител към книгата Зоар. „Лего” за човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата „Зоар“”

Връзката между нас може да се сравни с картина, която не само са разрязали (раздробили) на малки парченца, но на всичкото отгоре са я слепили неправилно.

Ако между нас нямаше никаква връзка – това е по-поносимо, но раздробяването е създало отрицателна, егоистична връзка.

Защо е направено така? Работата е в това, че такава отрицателна връзка съществува между всички части в природата – това е „помощ срещу”, за да ни се помогне да намерим природата на Твореца извън Него.

Без такава отрицателна връзка между нас, ние нямаше да можем да открием, че зависим само от връзката помежду ни – тя е причината за всичко зло и всичко добро.

Ако между нас имаше добра връзка, ние нямаше да постигнем Твореца, защото щяхме да сме в Него. Ако пък нямаше никаква връзка, ние нямаше да успеем да разкрием причината за злото в нашия живот.

Благодарение на разкритието, че връзката между нас е лоша и това се явява причината за нашите страдания, ние можем да я превърнем в добра, доколкото подгонени от страданията, достигаме  до Твореца и осъзнаваме, че по друг начин не бихме стигнали.

Така се случва понякога и в нашия живот: възниква ситуация, която ни сближава с други хора.

По-рано между нас не е имало връзка, ние сме били чужди един за друг, учтиви и вежливи. Но изведнъж, по някаква причина, сме се оказали заедно, свързани един с друг с обща работа, с общи проблеми.

Ние сме се сближили – и сега започваме да откриваме доколко сме различни, колко не си подхождаме …. И тогава се разкрива злото между нас, което е съществувало и преди, но не е било разкрито.

Откривайки, че връзката между нас е лоша, ние обикновено се стремим да се отдалечим един от друг, но ако външните условия не ни позволяват това, то нямаме избор – ще ни се наложи да поправим отношенията помежду си.

Нима това не ви напомня за състоянието на днешното човечество? В миналото връзката между отделните страни е била слаба, всяка държава е била свързана с ограничен брой страни. Между нас не е имало истинска връзка, затова злото не се е разкривало.

Но сега светът е станал глобален, всички се оказаха свързани помежду си, оказващи си влияние. Ние няма къде да избягаме един от друг и затова между нас се разкрива ненавистта. Същата тази ненавист ще ни накара да поправим отношенията си.

Пътеводител към книгата Зоар. „Бяхме като в сън”

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Най-сложната и в същото време най-привлекателна тема, свързана с книгата Зоар и с живота въобще, това е възприемането на реалността.

Около нас съществуват множество вълни, които ние не усещаме, подобно на радиовълните, а също така съществува всеобхватно информационно поле. Полето на висшата информация се нарича висша природа или Творец.

Ние можем да установим връзка с това поле и тогава да получим от него всичко – усещане, разбиране, знание, любов, усещането за вечен живот и съвършенство, присъщо на това поле, изпълващо цялото ни обкръжаващо пространство.

Целта на науката кабала е да ни научи как да развием в себе си инструменти за възприемане на полето на висшата информация. Да направим това е възможно само с наши вътрешни промени и, постигайки го, ние сами ставаме подобни на това поле, на Твореца.

Полето се намира тук, около нас, само че ние сме глухи и не го възприемаме.

Ежедневен урок по Кабала – 30.08.2010 г.

Част 1: Подготовка за конгреса, Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, стр. 169

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 110

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 268, п. 59.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 19

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Страничен наблюдател

В нас има различни желания и всяко от тях трябва да се поправи по определения за него ред и последователност.

В зависимост от връзката на желанията в душата се разкрива и връзката с другите хора.

Затова не са ни известни истинските причини за състоянията, през които преминаваме. Но сме длъжни да разберем, че техният ред е предопределен, а от нас зависи само как да преминем по него – чрез светлина или страдание.

Във всеки случай, след като не разбираме защо  се случва така, сме длъжни да приемем разкриващото се в нас състояние като полезно събитие.

Нямаме контрол над онова, което вече се случва. Затова то трябва да се приеме с благодарност, да се поправи и да се придвижим нататък

Никога не трябва да се отхвърлят следващите състояния, с това ти се отказваш да приемеш средствата, дадени ти за напредване.

Няма състояние, което да не помага в напредването. Затова не трябва да ни мъчат съмнения: добро ли е състоянието или лошо.

Не бива да се придава лично отношение и е желателно да се гледа на случващото се с теб като на „странично”, все едно си страничен наблюдател: трябва да премина това състояние, аз действам, преминавам и отивам нататък. (Към все по-добро! – Акол ле това!)

От урока по книгата  „Зоар”, 19.08.2010 г.

 

От любовта към ненавист и от ненавистта – към любов

Въпрос: Ако разбиването на общата душа е предварително планиран и необходим процес, защо се нарича „грехопадение”?

Отговор: Всяко падение наричаме грях. Но нима ние някога грешим?

В нашия свят за грях се смята, ако аз мисля, че мога да се въздържа от действие, което много добре знам, че е недопустимо, но въпреки това го правя. Но това не е така – ако аз точно знаех, че това не бива да се прави – не бих съгрешил.

Всъщност, грях е когато са ме завладели силите на разделянето и властват над мен. Грях се нарича самото състояние, а не неговата причина. А причината винаги е в Твореца – Той е създал нашето зло, егоистично начало.

А по какъв друг начин може да се създаде злото начало, ако не по пътя на грехопадението? Трябва да се издигнем до високите степени, след това да паднем оттам, да получим впечатление от всички подеми и от своето сегашно състояние, и да развием егоистичното желание, вследствие на разбиването.

Тъй като ако не беше разбиването, егоизмът би си останал просто животински. А в резултат на разбиването, той става „творение“, „зло начало“.

До разбиването то е било просто желание за наслаждение – животинско желание. Ако лъвът иска да разкъса антилопа, ние не смятаме, че в него действа злото начало – в него просто говори неговата природа, желанието да получи напълване.

Кога се появява злото начало? Когато се издигаме, получаваме оттам силата на любовта и обединението, после падаме с тях и те се превръщат в своя противоположност – в безпричинна ненавист!

Ето сега, желанието за наслаждение, заедно с информационните данни (решимот), тласкащи го към безпричинна ненавист – това се нарича зло начало.

Тъй като сега то иска да използва всички останали в тяхна вреда, защото получава от това удоволствие.

Тоест в човекa се появява усещане за друг човек, каквото няма у животното, и той се наслаждава, че на другият му е зле! Ето това е истински егоизъм.

А добро е обратното – когато превръщам тази ненавист в любов. Но и в този, и в другия случай е необходимо отношение към ближния.

От урока върху „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010

 

От виртуалната реалност – в духовната

Особеното на нашия «духовен стимулатор» е в това, че той напълно абстрахира човека от неговото тяло, от егоизма му, от всичко материално.

Фактически всичко, което в обичайното общуване пречи на човек да се сближи с другите хора, системата взема върху себе си.

Тя представлява някаква абстрактна същност, която не съществува в нас и едновременно с това всички ние се стараем тя да съществува извън нас, като наше общо цяло.

А доколкото тази същност е много слаба, то в обикновения живот тя не трябва да бъде почувствана в общуването с другите хора, защото се припокрива от много по-силния животински егоизъм в човека.

Но ако се грижим за нея като за «тамагочи», ако я възприемаме като наше общо «бебе», то тя ще расте.

На пръв поглед това е напълно ирационално действие, вървящо против всички логически понятия на човека, който влиза в тази виртуална реалност.

Но като резултат от нашите общи действия, ние създаваме от една страна абстрактна общност, но от друга страна много явно и интензивно въздействаща обратно върху нас.

Т.е. извършва се акумулиране на силите, стоящи зад всички наши опити да се обединим. Тази сила е невъзможно да бъде осъзната, но тя се проявява като реакция на усилията ни.

Всеки участник в общите усилия индивидуално ще почувства нейното разкриване. Страничният човек само ще повдигне рамене в недоумение.

Не трябва логически да обясняваме на човека нейното разкриване, но можем да го поканим да участва и да почувства. Това е и началото на разкриването на Твореца.

Затова ми беше така трудно, в началото на създаването на стимулатора, по цял ден да убеждавам хората да влязат за първи път в «стимулатора» и да започнат да участват в този процес.

От страна на ученика тук все пак се изисква да се върви с «вяра над знанието» – въпреки своето убеждение, съмнение, естествения разум, да вземе и да започне да работи.

Но дори и за неначинаещ, винаги ще възникват препятствия да влезе отново, въпреки първото отделяне на егоизма си от мястото на обединение.

 

Време за узряване на плодовете

Клипа е кората, защитаваща плода, докато не узрее – тоест цялото това време, докато не достигнем до поправяне.

Тя ни пази, докато не станем готови и не съзреем, и тогава ще можем да се измъкнем от нея, да захвърлим тази обвивка.

А дотогава аз не усещам, че има обвивка – като дива, неузряла ябълка, в която няма разлика между вътрешната част и кората – и двете са еднакво кисели и зелени.

Колкото повече расте плода, толкова по-големи стават разликите между обвивката и вътрешното съдържание.

Отначало кората е здрава, но постепенно се отделя от самия плод и колкото повече той се развива, толкова по-тънка става тя. Ако се остави така, то плода в крайна сметка ще „избухне“, ще изскочи от своята обвивка.

Така расте и човек, докато не достигне зрелост. И веднага щом всички наши свойства станат готови, ние захвърляме и изоставяме своята клипа.

През цялото време са ни примамвали, както се примамва магарето с морков и ние сме бягали в живота напред. Но сега цялата тази система престава да работи. Тя вече е безполезна, с нейна помощ ние вече сме подготвени!

Клипот са верни помощници на Твореца, те са ни отгледали и са ни позволили да съзреем. И затова престават да ни примамват.

Мислите, че на Твореца са му свършили морковите? В Него има още много други примамки, но те повече не са ни нужни! Достигнали сме най-високия праг на своята степен и сега сме длъжни да се повдигнем на следващата.

Затова нищо повече не ни привлича напред, няма защо да бягаме, усещаме пустота, бъдещето не ни мами – трябва да преминем през тази обвивка (клипа) във висшия свят, подобно на червей, излизащ на светлина от горчива ряпа…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 14.07.2010

 

„Пътеводител към книгата Зоар”. Стълба към съкровищата на света

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на „Зоар“ души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Депозит, който ви очаква

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

 

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Сладкият вкус на истината

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Ежедневен урок по Кабала – 27.08.2010 г.

Част 1: „Шамати (Чуто)“, статия 161 – повторение

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: „Предисловие в мъдростта на Кабала“, п. 80, петъчен сутрешен урок за начинаещи, урок 61

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Трудове на Баал Сулам,  статия „Скриване и разкриване на Твореца“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне


Гордостта ни откъсва от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: „Не мога да бъда с горделивеца на едно място”- там, където има гордост, не може да има светлина.

Отначало гостът, без да се замисля, се храни на господарската маса и не Го усеща, не вижда и не знае, че съществува господар.

И изведнъж  разкрива, че има стопанин и това е Неговата маса – всичко принадлежи на господаря. И не случайно всичко това се е озовало на масата, то е приготвено специално за него – с любов.

Той разбира, че стопанинът го обича и затова не може да приеме нищо от Него, но е задължен някак си да отговори. Той не знае какво да прави!

Проблемът не е в това, че ще получа, а в отношенията – с какво това ме задължава. Аз няма да отида на такова място, където особено много ме обичат или ненавиждат.

Любовта също пречи – ами какво ще правя с тази извънредна любов, ако няма с какво да отвърна на нея?

С какви  взаимоотношения аз мога да заплатя за тази любов? Мога да приема от Него наслаждения, защото наслаждението го получава животното в мен, а Неговата любов  е насочена към човека в мен!

И какво да правя, като с това той ме принуждава да се отнасям към него с цялото си сърце? Аз трябва да престана да идвам, или да измисля с какво ще му се отблагодаря.

И тогава отделям, сякаш с бариер,а себе си – чрез гордостта си. Аз се издигам над неговото отношение към мен, по-високо от ненавистта и любовта, сякаш те не съществуват.

Така в мен действа защитна сила, помагаща ми да не изгоря от срам или любов.

Гордостта излиза от празното пространство, от вътрешността на творението или произлиза от Змията, Малхут от света на Безкрайността.

Всяко качество може да бъде поправено, освен гордостта! Тъй като тя ни отделя от Твореца, разкъсвайки нашата връзка!

Ако аз се намирам в група, в нея са допустими всякакви конфликти – освен гордост! С гордостта човек отрязва себе си от влиянието на обкръжението и няма никакви шансове да напредне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Подготви място за работа на светлината

Въпрос: Казано било, че при изучаване на кабала трябва да освободим място в сърцето си, но какъв е този метод на вътрешна работа?

Отговор: По време на изучаване на Зоар сме длъжни да се погрижим да освободим в сърцето си място, в което светлината, възвръщаща към източника да започне да работи.

Длъжен съм да приготвя материал за работа на светлината: че сега ми е зле, за да го върне към източника, към доброто?

Длъжен съм да подготвя за светлината празно място, област за разбиване, зло, за да се обърне всичко това в добро. Затова преди всичко ми е нужно да изясня къде е тази област на зло в мен и какво означава това?

Какво означава да го превърна в добро? Това състояние трябва да съответства на действието на светлината, иначе тя няма да го направи.

Ако желанието, намерението и очакванията ми не съответстват на това, което прави светлината, тя няма да ми повлияе. Тя въздейства само в отговор на истинското ми желание, на правилната молба.

Затова ми е нужно да почувствам какво в мен е лошото, да променя представата си за зло, за да го направя така, както е в разбирането на Твореца и светлината, където под зло се разбира егоистично действие или мисли за сметка на ближния, ненавист към другите – и да пожелая светлината да ме измени към отдаване, любов към ближния, връзка с останалите.

Ако аз определям сегашното си състояние като лошо и изясня какво разбирам под добро състояние, а прехода от едното към другото съответства точно на това което трябва да направи светлината – то светлината ще го изпълни.

А ако все още не си представям правилно какво е това зло и какво добро, и какво изменение трябва да направи в мен светлината – то тя нищо и няма да направи!

Длъжен съм да я задължа да го направи! Тоест необходимо е да поискам силно този преход, както е казано: „Победиха ме синовете мои!”.

Длъжен съм да Го заставя да ме поправи: „ Длъжен си да го направиш! Ти обеща!” Желанието ми трябва да попадне в целта.

Това изясняване трябва да направим по време на обучението и преди това, по време на подготовката – и тогава поправянето ще се случи много бързо.

Из урока по книгата „Зоар”, 03.08.2010