Въпрос: Какво е преминаването на махсом?

Отговор: Преминаването на махсом е усещането на реалността в себе си.

Отваря се „точката в сърцето” и придобива минимален обем (10 минимални сфирот), в който аз чувствам новата реалност – светлината влиза и излиза, предизвиквайки различни усещания.

Отначало, всичко това се осъществява чрез минимални усещания и разбиране, но аз вече започвам да виждам какво се случва „вътре”. А нашият свят виждам на фона на новия свят.

Тази двойнственост не пречи, а по-скоро дава усещане и разбиране за взаимоотношенията между двата свята, между клоните и корените. Там вътре, в тази точка аз чувствам някакви действия, макар и още много малки.

Аз още не знам какво е вход и изход на светлината и само чувствам, как нещо идва и си отива, и отново идва и си отива.

Все още не осъзнавам какво е това, както малкото дете, което само чувства, как нещо се случва, но все още не знае какво.

Да допуснем че светлината угасва и се включва. То още не знае какво е светлина и тъмнина, а само вижда някакво явление.

Но то ми дава усещането, че това е висшата реалност, а нашият свят е само нейн отпечатък.

А по нататък, аз започвам все повече да се ориентирам в нея, в зависимост от моите способности да се уподобя по свойства с нея.

Откъс от 1-вия урок на Мегаконгреса, 25.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Рабаш, статия „Целта на групата – 1, 1984 г: Целият свят е създаден само поради трепета пред Твореца.

Има възвишена цел, която е трудно възприемана в нашите егоистични усещания, в стремежа всичко „ за себе си”. Изходът „от себе си” и грижата за „извън мене” – се нарича духовен трепет (ират Ашем).

Сега, аз съм в тревога как да се напълня и да предпазя себе си – това се нарича трепет за себе си. Подсъзнателно ние постоянно сме загрижени да привлечем полезното и да отделим вредното от нас, егоизма.

Духовният трепет означава, че изпитвам трепет от това, което се намира вън от мене, аз се тревожа за другите, като майка, която се тревожи за малкото си дете и всичките и мисли са насочени към него и за него.

В този трепет, грижата за ближния, извън себе си (своя егоизъм), аз усещаме висшата реалност.

от 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Никой не е очаквал бурния и неочакван пробив, който стана при разпространяването на науката Кабала в Израел и в целия свят. Каква е вашата прогноза за следващата година?

Отговор: Не си струва да правим дългосрочни прогнози. Просто трябва да работим и да се стараем да направим всичко, което зависи от нас.

А как ще реагира светът, вече не е наша работа. Оставете това на висшата сила, на висшата програма.

Ако съм направил всичко възможно, тогава ще се разкрие следващото състояние. Какво ще бъде то в моите усещания – ако мисля за отдаване, не е необходимо да си правя сметки.

Трябва само да мисля как по-добре да разпространявам Кабала – методиката за поправяне.

Може би в отговор на нашите усилия ще дойде труден период, период на застой. Но откъде можем да знаем какво се подготвя вътре в него, кои народи по-рано от други ще започнат своето поправяне. Всичко може неочаквано да се промени.

Затова няма да правим никакви прогнози за години напред. Нека днес да се осъществи всеобщото поправяне!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 26.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: По време на Мега конгреса 2010 много нови участници ще срещнат силата, желанието, наречено „Световна група” (Световно Кли) за първи път. Защо някой, който учи Кабала в Украйна или в Нова Зеландия, да е важен за мен?

Отговор: Мъдростта трябва да се разпространи на цялото човечество, както е написано „И те всички ще ме познават от малки до големи,” Тора е дадена, за да се поправят всички души. „Народът на Израел” е само свързващо звено, както Баал Сулам пише в неговата статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”. Поправянето трябва да се случи в целия свят, но Израел е първата линия. Поправянето започва с Израел, разкрива се първо тук и тогава се „разлива” извън границите му върху останалия свят.

Събирания като този Конгреса, показват, колко приемащ е метода на Кабала за всички народи, тъй като това е единствената мъдрост, която може да доведе хората до единство независимо от техни материални, земни разлики в националност, раса, пол и манталитет. В духовната система ние поначало сме свързани чрез нашите „точки в сърцата”. Сега ние само добавяме към тях нашето желание да подсилим тази връзка. Аз не избирам с кого да се обединя. Моята „точка в сърцето”, моята душа е вече свързана. Всъщност нашата връзка е прекъсната единствено в нашето възприятие. Не искаме да сме свързани, но  вече сме. Трябва само да видим това и да станем доброволни участници.

Затова трябва да пробудим всички по целия свят. И конгреси като нашия показват колко близо сме до истината. Всъщност, ако  разпространим метода на поправяне, човек, който има тази „точка в сърцето” ще разбере и ще почувства истината. Той ще се присъедини на равно с нас във всичките ни действия. По този начин всички народи ще се съберат в общо поправяне.  Това е, което се нарича пълно поправяне или „пълно изкупление” (Геула Шлема) от духовно изгнание.  „Пълно” означава не само за народа на Израел, а за всички народи.

Мъдростта на Кабала е написана за нашето поколение и историята на човешкото развитие е в края си. Народът на Израел трябва да завърши това поправяне първо и да предаде светлината на другите народи. Ако ние не се стараем да изпълним нашата мисия и да поправим себе си и света, нас ще ни намразят.

Разпространението на мъдростта на Кабала се нарича „гласът на рога на Месията”. Когато излезем пред света с този метод на поправяне, ние веднага ще получим съчувствен и мил отговор на любов вместо омраза.

От ежедневния Кабала урок – 21.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Именно защото ние избираме свойството отдаване – „уродливата красавица” в представата на нашия егоизъм (тшува ми иръа), след живота с нея у нас се заражда състояние на любов (15 Ава), получаване заради отдаване (тшува ми ахава). Тъкмо завърши Мега-конгреса, на който благодарение на нашите усилия ни се откри „невестата” – прекрасна за разкриването на Твореца и уродлива за нашия егоизъм.

Но сега, както се случва в живота, когато сватбата приключи, се разкриват проблемите (егоизмът постоянно нараства и се променя) и се изяснява, че си се оженил за грозна и злобна жена, която не я задоволява нищо от онова, което и даваш.

Всъщност тя се нуждае от отдаване, а ти под въздействието на егоизма и неговият ръст, губиш въодушевление и желаеш напълването на твоя егоизъм.

На теб ще ти се наложи да работиш с „вяра по-висша от знанието” (с отдаване срещу егоизма), за да разбереш, че всъщност именно безкористното желание за отдаване – и красивото и богатото и знатното – притежава всичките тези достойнства, само че ти не ги забелязваш!

Ще се надяваме, че ние ще преминем този нов етап от ръста на егоизма, ще достигнем поправяне и вместо да виждаме „бедната и мизерна” малхут, ще открием в нея цялата и красота, която се разкрива в свойството за отдаване – това състояние се нарича „Ден на любовта” (15 Ава).

От урока по статия на Рабаш, 26.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът е тази затворена система на природата с твърди, непроменими закони, човекът, който се намира вътре в нея, може ли да промени нещо?

Отговор: Не, човек нищо не променя в тази система. Не дай Бог, ако ние бихме били способни да изменим висшата система на природата, ние бихме я съсипали точно така, както своя живот!

Затова ни е дадена най-ограничена част на общата реалност, нейните тесни рамки, черна точка, този свят и погледнете какво ние с това сме направили!

Как ти се приготвяш да управляваш висша система? Кажи благодаря, че не ти дават да правиш това.

В такава степен, колкото можеш да наподобиш Твореца, ти излизаш от своя тесен, черен кръг и ставаш пълноправен участник във висшия свят.

Ако в теб има сила да изпълниш тези закони и действия, както Твореца, Той ще ти предаде властта: моля, управлявай!

И между вас не ще има никаква подялба за власт, тъй като това е Негова цел: твоето сливане с Него, т. е. пълното ти подобие с Него.

От вечерния урок, 06.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Творецът е създал само едно състояние, което се нарича „свят на Безкрайността”. А всички изменения се случват само в нас, намиращи се в света на Безкрайността, но не усещащи никаква безкрайност, а само себе си.

Някога в своите възприятия съм бил свързан заедно с всички души и съм усещал света на Безкрайността като безграничност, вечност и съвършенство.

След това моето състояние, моето усещане се променя и аз започвам да усещам, че се намирам в мрачен, объркан свят, пълен със страдание, проблеми, безпорядък, насилие и ограничение.

Става ми все по-зле, докато не достигна най-нисшото състояние, в което усещам себе си, че съществувам заедно с другите, подобни на мен хора, в нашия свят, в обкръжаващата ни реалност.

Всичко това се случва изключително вътре в мен, в моето субективно усещане на реалността. Навън нищо не се е променило. Както, когато махна очилата си и не виждам никого наоколо или поставям очилата и започвам да виждам различен свят.

Така нашите свойства се променят от нивото на света на Безкрайността до такава степен, че вместо него ние усещаме нашия свят, с нищо не напомнящ ми Безкрайността.

Но ние можем да се върнем в това същото състояние, наричано ”свят на Безкрайност”, където всички съществуват във висша хармония, вечност и съвършенство, където цари Светлината – „добър и творящ добро”.

Какво ни е нужно за това? Длъжни сме да достигнем такова състояние, пробуждайки го в себе си. Светът на Безкрайността е скрит, намиращ се в нас, зад множество слоеве. Постепенно преминавайки от слоя на голямото скриване към малкото, аз разкривам Безкрайността.

Етапите, по които аз се възвръщам към осъзнаване на Безкрайността се наричат скрити светове („свят” – “олам”, от думата „скриване” – „алама”). Постепенно това скриване изчезва и аз се издигам над тях.

Това означава да се издигам по стълбата на степенните, по степените на световете, издигайки се над скриването и да усещам повече, и повече.

Как правим това? Ние пробуждаме състояние, наричащо се „свят на Безкрайността”. Ние заедно четем книгата Зоар, която ни описва нашата връзка със света на Безкрайността и това желание го съзбужда в нас.

От урока по книгата Зоар, 02.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Цялата Тора разказва само за това, как да се съединят всички души заедно, как да се поправят, да се слеят в единна душа.

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина възвръща към източника”

Светлината на Тора връща нас към единното желание. Всичко, което се разказва в Тора, говори само за това, как става съединението между всички души.

Тора говори само за видовете връзки между частите ЗОН във всички състояния. И затова светлината от тези състояния възстановява връзките между нас и ни връща към източника, към Твореца.

Трудно е да си представим, как е възможно така много да се разказва за съединение на частите на единната душа, но цялата Тора говори само за това.

Светлината на Тора произлиза от единната душа, но преминава през системи, създадени след нейното разбиване и затова е приспособена към нашето разбито състояние и може да го поправи.

От урока по книгата Зоар, 30.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението, част 7

Въпрос: Нашата молитва (груповата) към Твореца за пробуждане в душите на въпроса за смисъла на живота, , докато дойдат огромни страдания (войни, катастрофи и т.н.), имат ли силата на молитва от сърцето?

И как да повлияя на другарите, които не се намират физически в групата: с молитва, с мисъл, обръщайки се към Твореца?

Отговор: С всичко възможно, с писма и разговори с тях, с мисли и молитви към тях и към Твореца.

Въпрос: Цитат: „Всички народи (в бъдеще, по неволя, по пътя на страданието, или съзнателно по пътя на светлината) ще се обединят и ще бъдат готови да работа за Твореца (съвместно отдаване на Твореца: получават от Твореца безкрайно напълване заради Него)”.

Ако ние искаме да се обединим, но не чувстваме в себе си възвишени вътрешни усещания, ще се обединим ли?

Отговор: Трябва да се стремим, докато стремежите ни не достигнат определена граница „Сеа” – тогава ще усетим в себе си това свойство и напълването със светлина в него.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - No Comments→

Светът Ацилут действа по напълно нов начин спрямо света Адам Кадмон, тъй като духовните обекти (парцуфим), които се създават в него, се раждат вече след разбиването.

Между световете Адам Кадмон и Ацилут е станало разбиване на желанието и затова те имат съвършено различни изходни точки.

До света Адам Кадмон е съществувала само Малхут на света на Безкрайността, изпълнена със светлина, желания, сили на екрана и готовност да достигне края на поправянето… И от това състояние е произлязъл света Адам Кадмон.

Но неговото развитие завършило с разбиване в света Некудим, и сега се появява съвършено друга начална точка – точка на разбиването.

Затова развитието идва вече не отгоре надолу, а отдолу нагоре, започвайки със зародиша (ибур) във всеки парцуф.

Всеки парцуф минава при своето създаване през 3 стадия: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Израснал, поправил себе си, сега той може да роди следващия парцуф, който отново расте по този начин: малък, среден, голям. Всеки парцуф вече не се спуска отгоре надолу, а расте отдолу нагоре.

Но от друга страна, тези парцуфим се разпространяват отгоре надолу, от главата /рош – ивр./ на Ацилут, до края на света Асия – всеки висш, достигнал голямо състояние, ражда нисш спрямо себе си парцуф в зародишно състояние.

След това го закърмят и го издигат, дават му всички условия да стане голям и възрастен, предавайки му цялото решимот, за да може нисшият сам да започне да работи.

В този момент става интересно съвместителство – от една страна висшият поражда нисшия, а от друга страна, родилият се, нисшият започва да расте вече отдолу нагоре.

Така става във всички светове АБЕА (Ацилут, Брия, Йецира, Асия), които са призвани да създадат среда за възвишението на човека.

Човек расте изключително отдолу нагоре: на всеки етап преминава през зародиш, кърмене, и голямо състояние, след това се издига към следващия парцуф (и не се спуска) и отново преминава: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Целият път върви само отгоре надолу и по ред на парцуфим един след друг, един по висш от другия и по ред на етапите във всеки парцуф.

– В света на Безкрайността всичко представлява единно цяло;

– В света Адам Кадмон развитието върви отгоре надолу;

– В световете АБЕА разпространението върви отгоре надолу, но всеки парцуф расте отдолу нагоре.

– А ние, след грехопадението на Първия човек с дървото на Познанието, растем и се издигаме само отдолу нагоре, като обратно отражение на света Адам Кадмон.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам ”, 28.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо се говори, че силата на духовната светлина, която носи науката кабала е по-мощна даже от силата при ядрен взрив?

Отговор: Ние знаем, че най-мощните сили в нашия свят са незабележимите и скритите. На смяната на простата сила на юмрука, пръчката в ръката или ножа, идва силата на огнестрелното оръжие и взрива. Но всички те действат на същия принцип – нанеси удар.

Има още по-високо въздействие, когато усещаме не самия удар, а неговото последствие, както при радиоактивно облъчване.

А в наши дни се повява даже психотронно оръжие, което действа не на тялото на човека, а на неговата психика.

Човечеството, по начина на своето развитие, използва все по-високи енергии, които ние още не чувстваме и не различаваме със своите чувствени органи. Но усещаме техните последици, когато се почувстваме зле.

Но по-високо стои духовната сила. Тя не се намира в материята, във вълните, дори в мислите. Тази сила е неуловима за детекторите в този свят. И тази сила не е възможно да се използва за зло!

Тук действа забраната Първо съкращаване (Ц”А – Цимцум Алеф). Тя може да бъде използвана само с намерение за отдаване, т. е. за благото на другите (ближния).

Всичките хиляди години в развитието на човечеството са били нужни за това да ни доведат до извода, че ние не трябва да използваме силата на злото и сме длъжни да ограничим своя егоизъм, използвайки го само за отдаване, за благото на ближния!

Духовното оръжие е оръжието на любовта. Това е много силно оръжие и то трябва да покаже на човека, че е длъжен да премине към друго възприемане на реалността и на света през своя живот.

Това не е усъвършенствана пръчка в ръцете, а, да допуснем – цвете… И то притежава необикновена сила, ако съумеем да я използваме.

И когато започнеш да използваш тази духовна сила, то висшата сила, управляваща цялото мироздание, вече ще работи на твоя страна и вместо теб ще изпълнява тази работа.

Ти само трябва да я привлечеш на помощ, а не да я търсиш в себе си. Ти привличаш Твореца, за да действа Той.

Всичко в този свят зависи от човека, който привлича светлината от висшия, и неговото „оръжие” е разпространението на науката Кабала.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот” 27.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Наукатa кабала ненавижда егоизма в човека, тъй като говори за любов към другите.

Но за да се приближи човек към този противоположен идеал, са били изобретени религиите, т. е. възможността да бъде използвана „науката кабала” (тъй да се каже, лъжлива) във всевъзможни фалшиви форми, но въпреки това егоистически развити.

Религията приповдига човека над животинското съществуване, казвайки му, че има Творец, възнаграждение и наказание в този свят и в бъдещия, вечност на неговата душа.

Тя не дава голяма представа за Висшето, дори и лъжлива, но хората започват да строят около това цели теории, философии, методики, да развиват благодарение на това живопис, култура, да се стараят с нещо да станат велики.

По такъв начин чрез религиите човек се развива в своя егоизъм, за да може в резултат да усети в наше време това, че се намира в изгнание от истинското духовно.

Когато преди 2000 години сме загубили духовното ниво и сме паднали от любовта към ближния в безпричинна към всички ненавист, такъв упадък не се е усетил, защото хората били в обичайното присъствие и съществуване в тях на Твореца.

А трябва да се даде на човек да почувства цялата дълбочина на упадъка и пълното откъсване от духовното!

Затова трябва да го освети светлината, отразяваща неговото състояние като тъмнина.

Затова ни се дава Тора – светлина, но не като възвръщащата към Източника (свойството на отдаване и любов ), доколкото такова желание в нас няма, а като религията в този свят, когато използваме Тора с егоистически намерения, не заради постигане на любовта към ближния.

Изучавайки Тора с егоистични намерения, човек все по-дълбоко се спуска в тъмнината на егоизма, докато не достигне осъзнаване на тъмнината, в това, че се гордее и ненавижда всички, вместо да обича.

И този процес е необходимо да преминем, за да се постигне осъзнаване на злото на егоизма. Понеже Творецът е казал: „ Аз създадох злото начало”, а ние трябва да го разкрием в себе си.

Тогава ще ми е нужна Тора, като средство за неговата поправка, и ще извикам. И това не ще е вече просто религия, а светлина, възвръщаща към източника, към свойството на отдаването и любовта.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот”, 29.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Кабала, Тора - No Comments→

Въпрос: Какъв е този наш „висш” в духовното?

Отговор: Ние не знаем това. Намираме се в утробата на Висшия само като една точка, капка семенце, нашето духовно решимо (запис, ген). Освен това решимо, в нас няма нищо повече!

Понеже земното ни тяло, разум и чувства не се отнасят към духовния свят, там не са видими.

В духовния свят има само утробата на Висшето (Малхут в света на Безкрайността) и ние сме вътре в нея. А всеки от нас е решимо (0,1-шореш авиют/алеф итлабшут ) или точка в сърцето. И сега нашата задача е да се постараем да се прикрепим към стената на утробата!

Всичко започва с трите дни на абсорбация на семето. Първият проблем на зародиша (на нас) е да се прилепим към стената на утробата, т. е. да установим първия контакт с Висшето, а за да се прилепим към него, трябва да отменим себе си пред него.

Но къде е този Висш, тази стена на утроба, какво е това? Висшето е кабалистичната група, моето обкръжение! В такъв вид Висшият представя пред мен Твореца.

И така, има обкръжение и аз, който се прилепвам към него, въпреки всичките трудности приемам цялата сила на желанията в групата и съм готов всичко да приема от тях в себе си, и да се отменя пред тях.

Когато аз се прилепя към групата, авиют, силата на желанието започва да расте и да предизвиква в мен неприятни усещания: разочарование, ръст на егоизма, отегчение. Но аз трябва само дълбоко да проникна вътре като пиявица, да се внедря в групата, „към стената на утробата”.

И тогава между нас възниква първата връзка не чрез точката, а чрез тръбичка, по която в мен потича кръв и връзката все още е на неживо ниво (дам/кръв от домем – неживо), но аз вече получавам духовна храна от Висшия.

И всичко това става чрез моята връзка с групата. Няма за мен друга стена в духовния свят, чрез която мога да попадна там !

От урока по статията „Въведение в коментарите Сулам”, 24.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е отдаване заради отдаването?

Отговор: Отдаване заради отдаването е когато, не усещам наслаждението като напълване със собствените желания, а го използвам само в качеството на гориво за да изпълня действието отдаване.

С какво горивото се отличава от наслаждението, та нали единственото, което съществува това е желанието за наслаждение (кли) и неговото напълване (светлина)?

Ако използвам напълването само  за да изпълня работата и да напълня другия, то напълването за мен е само гориво.

Ако използвам напълването за собствено удоволствие се счита, че се наслаждавам.

Отговорете на въпроса: заради какво работи вашата кола, в смисъл вашите действия, кой е получател на вашите усилия?

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как вие, Лайтман, ще коментирате долунаписаното?

Андрей Графов, 2010-06-20 20:50:00

Публично покаяние

Искам да направя официално заявление: сгреших за сметка на Лайтман.

Аз никога не съм бил яростен последовател на Михаел Семьонович, както и никога не съм изпитвал към него уважение.

Когато разговора стигаше до кабала на Лайтман, аз както и много други поддръжници на традиционния юдaизъм, изразявах своето презрително отношение.

За съжаление бях недостатъчно информиран. Рав Категор, нека се продължат дните на грешника, потвърдил, че Лайтман е действително ученик на Ашлаг.

Аз със силата на предубеждението в това не вярвах, считайки подобни разговори или за откровена лъжа, или за полуистина (ученик е разтегливо понятие).

Обаче се оказа, че там всичко е сериозно. Великият кабалист на 20 век – рав Барух Ашлаг, действително е считал Лайтман един от най-добрите си ученици и приближени лица.

По такъв начин разговора за недостатъчната компетентност на Михаел Семьонович няма никакви основания.

Аз както по-рано скептично се отнасям към популяризаторската дейност на Лайтман. Още повече на мен откровено не ми харесват този международен проект с блек-джек и проститутки.

На мен не ми харесва идеята, не ми харесва стила, не ми харесват хората. Съществува теоретическа вероятност, че Лайтман напразно е започнал всичко. Обаче не ние ще го съдим.

Всичко сочи, че Лайтман е майстор. А майсторите трябва да се уважават.

Коментар: Ние всички се раждаме егоисти и само егоизма ни ръководи. Ние цялостно сме управляеми кукли. В никого няма собствено желание, мисли, действие. (статията на Баал Сулам „Свобода на волята”)

Затова, аз приемам, че всичко казано за мен е като спуснато не от вас , а от Твореца, чрез кукли, към мен, кукли във всичко, освен единствено личната свобода на действие в разпространение на Кабала и уподобяване на Твореца (смисъла е в същата статия, че само в това е единствената свобода на човека).

Затова на мен не ми е безразлична вашата реакция на моите действия, не лично, а само заради разпространението на методиката за поправка.

Аз не позирам, както са ми безразлични вашите мнения за мен и затова, че в тези личности се появява възможност, вместо да се занимават с костите ми, да погледнат истинските кабалистични източници.

Ортодоксалният вестник „Амодия”, 15.09.1991 г. за Лайтман: ”Огромна тълпа изпращаше в последния път почитания учител рав Барух Ашлаг, най-големият син на мъдреца на книгата „Зоар”, рав Йехуда Ашлаг, получил името „Баал Сулам”.

Огромна колона съпровождащи излезе от сградата, където преподаваше и живееше мъдрецът. Зад тялото му вървяха публични личности, ученици и жители на града.

Изпращащите се устремиха към „Хълма на Успокоението” в Йерусалим, където се намира могилата на неговият баща.

До своя последен ден, великият мъдрец, от чиято уста излизаха бисери на висшата мъдрост, преподаваше от 3 часа през нощта до 6 сутрин и от 5 до 9 часа вечер ежедневно в своят мидраш.

В края на деня се почувствал зле, бил закаран в болница, а в петък 15 септември в 7 часа сутринта, върнал на Твореца своята душа в присъствието на верния му във всичко ученик Михаел Лайтман”.

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - No Comments→

Зоар, глава „Ваигаш”, п. 126:

„Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас. Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

… „И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата – отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…”

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства.

В нас няма такава възможност да се оцени това, съгласно някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

Под „равни” се има предвид, че те се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим, толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е. те са партньори и всеки отдава всичко само за да съществува взаимна връзка между тях в най-оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В Духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти от мен желаеш. И тогава ние сме равни.

От вечерния урок по книгата Зоар, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

“Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.”

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до  разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”

В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме  и увеличаваме нашите желания.

Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - No Comments→