Entries in the '' Категория

Да съберем и слепим всички отломки

каббалист Михаэль ЛайтманКогато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Не ти ще завършиш работата

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Мега Конгрес 2010 – прозорец към духовното

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Съединение на светлината и на желанието

Dr. Michael Laitman

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Кабалистите – за целта на творението, част 23

Dr. Michael Laitman

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Като наблюдаваме системите в природата, разбираме (целенасоченото развитие под Висшето управление на Твореца или на природата, което е едно и също), че всяко същество от четирите вида: неживо, растително, животинско и човешко, като цяло и по отделно, е под целенасочено управление, тоест бавно и постепенно (необходимо) израстване по начина на причина и следствие, като плод на дърво, който е управляван от благосклонно управление, за да може накрая да стане сладък и сочен. (Целта на човешкото развитие е същата: да постигне състояние на съвършенство).

Отиди и питай един ботаник през колко фази преминава плода от момента, в който той става видим, до неговото пълно узряване. Не само, че неговите   (абсолютно всички) предварителни състояния не показват с нищо, колко сладък и сочен ще бъде накрая, но и като че ли, за да дразнят, показват противоположното на крайния (правилен, съвършен) резултат.

Колкото по-сладък (по-развит духовно) е накрая плодът, толкова по-горчив и противен е той в своите първи състояния на развитие. (Тъй като последното състояние е поправеното първо състояние, тогава естествено, че колкото по-големи несъвършенства са разкрити в дадено творение, толкова по-съвършено е то в крайното си състояние.)

Баал Сулам „Същност на религията и нейната цел

Кабалистите – за целта на творението, част 22

Dr. Michael Laitman

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Изцяло ни е показано Неговото ръководство в нашия свят, което е само целенасочено управление (може да бъде разбрано само от крайния резултат). Свойството „добрина” изобщо не се вижда преди творението да достигне своето завършване, окончателната си форма (защото Творецът може да бъде разбран само в поправените свойства на творението). Точно обратното, (докато творението не поправи себе си и своето зло в любов и добрина), то (неговото състояние и състоянието на света) винаги е покварено (въпреки че, в себе си то е напълно поправено като добро, но все пак това е скрито от неговите свойства на наблюдател) в очите на наблюдателите.

Баал Сулам „Същност на религията и нейната цел