Entries in the '' Категория

И ще се позная цялостно…

Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Смърт на тялото и живот на душата

Въпрос: Тази светлина, която хората виждат при клиническа смърт, привличащ и даващ усещане за покой – има отношение към «обкръжаващата светлина»?

Отговор: Такива усещания при клиническа смърт са чисто психологически явление. Някога аз самият съм бил една седмица в такова състояние и знам какво е това. Това е физиологична реакция на тялото. Защо животинското тяло умирайки , изведнъж получава светлина? Само поради това, че то е мъртво?

Нима смъртта на физическото тяло е поправяне? Както по време на живота е било животно, такова е останало и при смъртта. Нима това влияе на душата?

На душата влияе само нейното поправяне. А ако тя просто си отива от тялото, без духовна работа – защо да и се полага светлина? Това ще е срам, «хляб даром».

Ако ти само за сметка на действие на висшата сила, съпровождаща те през раждането на тялото и смъртта, достигнеш висшия свят – в какво е твоята свобода на волята, твоето собствено усилие? Ако аз сам не създам в себе си съсъд за усещане на висшия, как мога да усетя това висше?!

Ние не получаваме нищо духовно за сметка на смъртта на тялото – така, както тялото е било животинско по време на живота, такова е и умряло. Останали са духовни решимо, но ако човек не го е реализирал, то се ражда ново материално тяло, със старо решимо.

Във физическо тяло, в месото няма нищо духовно, никаква святост. Отнасяме с уважение към мъртвото тяло, защото то символизира за нас душата.

Действията от този свят се опитваме да уподобим на висши духовни действия, като тяхно отражение – затова имаме такива традиции. Но ако правехме същото това със силата на своята душа – бихме извършили истинско поправяне.

Баал Сулам: „Никак не ме интересува къде ще зарият торбата с костите ми…»

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Застой или изход в нова реалност?

Въпрос: Учените в квантовата физика все повече се заплитат в своите изследвания, макар че влагат в нея все повече сили и средства…

Отговор: Целият проблем на науката ни е в това, че не можем да съединим всички явления с един източник.

Защо научните изследвания заседнаха в точка, от която трябва да се направи вече качествено нов скок? Защото там вървим по посока на разделяне, на разсейване, разцепване.

Изследваме, изхождайки от нашата природа, а нашата природа стана още по-егоистична и раздробена.

И затова не работим в направление синтез на явленията, не търсим общото, свързващо всичко в едно. В това може да помогне само науката кабала.

Надявам се, след всички лутания да видим само две сили действащи в цялото мироздание. И тогава всички частни науки ще се съединят заедно – биология, зоология, психология, медицина, квантовата физика и останалите науки.

Ако с помощта на науката кабала учените разкрият общата основа, от която произлизат всички закони на поведение, свойствени за неживото, растително, животинско и човешки нива – ще видят, че цялото това външно поведение произлиза от две сили, съществуващи в природата – получаване и отдаване.

Няма друго освен тези две сили и само съчетанието между тях във всички възможни състояния, различните степени на включване на едната в другата, създават разликата между всички нива и всички създания.

Ако учените разберат това и започват да изследват всички явления от гледна точка на двете сили – науката ще излезе от застой.

Тогава те ще могат да прокарат паралел между случващото се на неживото, растително, животинско и човешки нива. Тъй като това са същите тези форми на съчетание на силите на Твореца и творението.

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Кабалистите – за целта на творението, част 21

Dr. Michael LaitmanСкъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Неговото управление на действителността, която Той е създал, е под формата на целенасочено управление, без да взимаме предвид реда на състоянията на развитие (определени от първото и последното състояние), тъй като те ни заблуждават и ни пречат да разберем тяхната цел, с това, че са винаги противоположни на крайната си форма. (Като постоянно ни поставя нови задачи, Творецът ни учи като деца как да станем подобни на Него.)

За такива неща се казва „Няма по-мъдър от опитния”. Само онзи, който е опитен, може да изследва творението във всичките му фази на развитие, в целия път до завършването му и може да се отнася спокойно и да не се плаши от тези развалени образи, през които творението преминава във фазите на развитие, а да вярва в неговия чист завършек.

Баал Сулам, „Същност на религията и нейната цел

Всички съкровища са пред теб!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010