Entries in the '' Категория

От къде в мен такива духовни гени?

каббалист Михаэль ЛайтманВ седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

„Сред народа Свой Аз обитавам“

Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Разбиването е част от поправянето!

Получих писмо от човек, който се оплаква, че не разбира нищо от уроците по „Талмуд на Десетте Сфирот” (ТЕС) и се възмущава, защо ние изведнъж сме „прескочили” в средата – в 7 част и изучаваме разбиването на келим (както е прието за кабалистите в навечерието на 9 Ав, денят на разрушаването на Храма), вместо да говорим за изправянето.

И въобще той е чувал, че ТЕС е предназначен за имащите вече духовно постижение и такива текстове кабалистите са писали само един за друг.

Действително Баал Сулам казва (в Предисловието към ТЕС, п. 154) че кабалистите пишат тези текстове за тези, които се намират в духовно постижение и разбират това, което е написано. Тъй като в противен случай не ще разбереш и една дума, ако не я усещаш в себе си, като действие в себе си.

Можем да разберем само със сърцето си – желанието, в което всичко това се случва. А ако в човек все още няма такова желание, способно да изпълни такива действия по отдаване, то, разбира се, той не разбира нито една дума от написаното.

Но Баал Сулам е създал ТЕС, за да действа като лекарство – но при условие, че ние желаем да достигнем до състояние, в което да усетим всичко това в себе си, когато «душата на човек ще го учи».

Невъзможно е да изучим духовния свят теоритически, с разума. Може само да се дава съвет как да се повдигнем в него – и тогава ученика сам ще разкрие висшия свят, душата му ще го научи. Само тогава човек достига тази степен, той започва да усеща, да разбира за какво се говори!

Няма учене без усещания, тъй като човек живее в усещанията – в желанията. Трябва да изуча какво се случва вътре в желанието ми, за да усетя това в себе си, да чета книгата и тя да ми обясни това, което чувствам. А също така да ме научи как да различа в себе си множеството оттенъци в усещанията.

Науката кабала е наука за постигане на самия себе си. Затова, естествено е че човек нищо не разбира – постарай се да постигнеш усещане!

Нали не учим, за да зазубрим наизуст или да разберем теоретически – а само с цел да привлечем към себе си светлината, връщаща към източника.

От урока по „Учението Десет Сфирот““, 13.07.2010

Целият свят е вътре в решимото

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Добре дошли в света на отдаването

От писмо №26 на Баал Сулам, „Плодове на мъдростта“: „Златно звънче и нар по полите на мантията и се чува звук, когато ще влезе Първосвещеника в светилището».

Думата «ефод» (дрехата на Първосвещеника) произлиза от думата «Къде тук е вратата?» Тъй като там, където е вратата, там е и входа, дори ако е закрит.

В материалния свят може да се види закрита врата, закрит вход, но в духовното има само отварящ се вход.

Той може да бъде видян само благодарение на пълната вяра: тогава става видима вратата – и в същия миг той се превръща във вход.

В този миг, когато човек достигне съвършената вяра, т.е. пълната степен на отдаването, на него му се отваря входа и вратата, като едно цяло. А миг до тогава, той не е виждал нищо: нито врата, нито вход – и изведнъж тя му се разкрива.

И така, съществувала ли е врата преди или не?! Не е имало, тъй като самото свойство, което сега е получил, се превръща във вход и във врата, позволявайки му да влезе.

Материална врата съществува дори дотогава, когато човек се е подготвил и е готов да влезе. Но в духовното на нас ни е нужно да построим своите келим (духовните съсъди), за да усетим в тях новата реалност.

А дотогава тя не съществува. Ние сме тези, които и предаваме форма и затова и входа и вратата се строят от човека, благодарение на това, че придобива съвършена вяра – отдаване.

През периода на възпитание, човек се колебае насам-натам, подобно на всеки, който търси вратата.

В последната секунда на придвижването той е близо до входа – но именно тогава изведнъж се уморява и се връща обратно.

И няма в човек сили, за да отвори вратата, а прекарва живота си в ходене насам-натам, в търсене на вход, но не достига до него.

Нашият път се състои от придвижване и връщане, и така много пъти, докато не се оформи в човек настоятелна потребност да влезе.

Та нали трябва да подготвим желанията си. И доколкото в духовното няма форма, докато ние не я създаем – човек не е готов за правилно възприятие, реакция и към следващо изясняване, докато не премине всички четири нива на всяко желание.

И постепенно в него се натрупват всички изяснения и се обединяват в една форма, която той разкрива в светлината.

Единственото, което можем да направим тук, е да ускори времето на своето развитие. Но сме длъжни да преминем през всички състояния.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010

Ние можем да изменим целия свят!

Зоар, глава ”Лех леха”, п.4: „ … Две линии, които съдържали влага и се смесвали една с друга, били замразени посредством средната линия, т.е. Тиферет, и повече не се смесвали една с друга.“

Отгоре към нас идват само две линии. А ние със своята работа, реализирайки решимот (информационен запис), появяващ се в нас, трябва да изградим върху тях средната линия.

Върху решимот въздействат две линии – дясна и лява, или свойството милосърдие (рахамим) и свойството съд (дин), т.е. отдаване и получаване.

Те въздействат върху мен, на моето решимо, а аз трябва, с помощта на решимо, оптимално да реализирам тези две сили – и това ще се нарича средна, трета линия.

В това е моята работа – правилно да използвам двете сили, които получавам от Твореца, правилно да ги съчетавам в себе си.

Как да разпозная тези две сили? Откъде да зная как да ги съединя?

В мен винаги има решимо, което трябва да реализирам, във всяко състояние, на всеки мой подем до окончателното поправяне.

Следващото състояние вече е дадено и не нужно да го търся. Трябва само да изуча как правилно да съединя силите, как да сформирам следващото състояние по най-оптималния начин, за да може във всяко дадено ми състояние да бъда подобен на Висшия.

Творецът е формирал тези две сили, идващи към мен свише. А аз трябва, в своята работа, долу, да намеря и да си изградя форма, подобна на Него, с помощта на двете сили и решимо.

В мен има всички данни: има ”двигател” (решимо), има ”плюс” и ”минус” (две линии), трябва само да зная за какво го пускам, заради каква цел.

Всичко вече съществува. Нужно ми е само да добавя своите усилия – но усилия не в построяване на състоянието, а в осъзнаване за какво и защо. И с това ще съм подобен на Твореца.

Често мислим, че трябва да поправим или да построим света. Но от нас се изисква само да се съсредоточим върху много обикновени дела.

Въпреки че именно нашата работа е много семпла, то тя действително изменя цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 12.07.2010

Време да се учим и време да танцуваме

Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Носещата вълна

С помощта на какъв прибор мога да установя връзка с тази вълна, която идва, към мен, от Твореца, да настроя своята ”радио антена” на Неговия предавател? – Само с помощта на група. Иначе няма да имам никакъв контакт с Неговия диапазон на вълните на отдаването. Необходимо е да се вместя в нужния диапазон на улавяните честоти, а той съществува само сред другарите – само там се предава тази вълна. Щом като само изляза от пределите на групата, аз не улавям никакви вълни. Както в нашия свят, ако изляза от зоната на приемане на сигнала.

А какво Творецът ми предава на тази вълна? – Напълнение за моята душа! Основната, носеща вълна (вълната на отдаването) е нужна само затова аз да достигна подобието на свойствата с Него. А малката, допълнителна вълна, която се наслагва върху нея, носи напълнение за моята душа – сигнал, от който получавам разум и усещания, разбирания на Неговия замисъл, умение и сила да изпълнявам Неговия замисъл.

Необходими са двете вълни, за да достигна отдаването и после да се напълня, т.е. тръба вътре в тръба са двата свята: свят Хасадим и свят Хохма. Ако дойде една светлина Хохма, тя би анулирала моето желание да се насладя. Но ако се стремя само към отдаване, Творецът може да ме напълни безкрайно. Това е условието за разкриване на духовния съсъд за безкрайно получаване на светлина.

Носещата вълна, това е светлината Хасадим, а допълнителната – ”полезният сигнал” – е светът Хохма, а диапазонът на приемника обезпечава групата. Ти излизаш от нея и преставаш да възприемаш духовните вълни, тъй като не можеш сам да настроиш себе се на отдаване, както би се постарал. На теб ти е нужно да влезеш в такова място, където това отдаване съществува.

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 08.07.2010

Началото е скрито от нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Действията са безвъзмездни, обществената молитва – това е над човешките сили.

Даже да молиш за това, са нужни сили. С какво да се започне, откъде ще дойде сила да изпълни такива действия над нашата природа.?

Отговор: Ние можем да разберем това с примера на човешкото развитие.  Той се е появил в резултат на съвместните действия на бащата и майката, изминава дълго развитие в майчината утроба, ражда се, в него се появяват собствени сили, но разбира се несъзнателно.

Макар да казваме, че той реагира, всъщност е ясно, че това все още не е той самият, това са натрупващите се в него сили, който предизвикват реакцията. Но в някакъв момент ние започваме да виждаме в това същество личност?

Разбира се, може да се каже, че силите на природата предизвикват реакции, характер, поведение, наклонности, но свойствата са се струпали в него в определено съчетание и придобили лична форма.

Къде започва да се проявява самостоятелността – в молитвата, в молбата за себе си или за другите … ?

Висшата светлина – единствената действаща ни сила, ни влияе без нашето съзнание, както природата въздейства върху плода на детето.

А ние се стараем да предизвикаме нейното по-голямо въздействие и с това да ускорим своето развитие. Затова трябва просто да положим усилия, от нас се изисква само това.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010