Entries in the '' Категория

По желание, а не по неволя

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Лех леха ”, п.7: „Заедно те се украсяват и светят, и стават трима” – ХАГАТ, благодарение на средната линия, която ги съединява.

Затова „три влизат в една” – тъй като средната линия, Тиферет, сама получава и се разпространява отделно в три други линии, НЕХИ.

Тъй като с цялата степен, повикана от долния в светенето на висшия, се удостоява също така и долния, доколкото той е повикал това.

Ако ти не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание да ти даде, значи, ти самия нямаш още желание за получаване на духовно напълване.

В онова количество, в което низшият може да пробуди висшия, той е готов поправен, да получи от висшия – и затова получава.  Та нали от висшия не произтича никакво действие, а нисшия сам си отваря изхода – и получава.

Но целия процес за довеждането на цялото творение към съвършенство си има своя програма „Беито” (в своето време), съгласно която ние сме длъжни за определено време да достигнем целта на творението, обединявайки се в едно желание с една светлина, както в света на Безкрайността до съкращаването.

Затова съществува последователност на действието, което ние сме задължени, искайки или не, да извършваме във всеки миг.

И затова се пробуждат в нас във всеки миг непоправени решимот (информация) и сила която ги поправя – и този процес на поправяне ни води от началото на творението към окончателното поправяне, към пълно подобие на свойствата на Твореца.

Затова всичко се започва от това, че Творецът и творението са отделени и полярно разделени един от друг, и въздействието на силата на непоправеното желание (решимо) ги принуждава да се сближават по подобие на свойствата.

Това желание, което низшия не желае и не осъзнава, се усеща в него като страдания, та нали той се придвижва към нещо нежелано. Затова целият ни живот е плътно страдание, та нали ние се придвижваме към Твореца, а усещаме, че се приближаваме към злото.

И всичко за това, че пътят „Беито” (във времето) – процес водещ цялото творение към поправяне, действа автоматично, без да пита низшите.

Но днес ние, изучавайки науката кабала, можем да разкрием за себе си програмата по която работи автоматично процесът на нашето поправяне „Беито”, и да се включим в нея, поправяйки се желателно, по процеса  „Ахишена” (ускорявайки времето за поправяне) – отначало от безизходица, а след това – по желание.

Законът за подобие на свойствата между нас и Твореца, състоянието на света на Безкрайността, който сме задължени да достигнем, ни въздейства и ни влече към това състояние, принудително или желателно.

И затова е желателно да изучим как да осъществим този закон. Иначе всички онези етапи, на които ние не се намираме в подобие на свойствата, ни подлагат на огромни страдания.

Оттук разбери, какви страдание носят на света противниците на Кабала ……

От урока по Книга Зоар. 13.07.2010

Няма безполезни моменти в нашия живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си представяме процесите, които се случват в духовността и които са описани в мъдростта на Кабала? Къде и кога се случват или вече са се случили?

Отговор: Всички тези процеси вече са се случили в нашите духовни корени. Всичко, което ние правим е да ги разкрием като се издигнем от отдолу нагоре и по този начин ги достигаме. И все пак, всичко вече се е „случило”. Времето в духовността е поредица от причини и следствия.

Творецът е създал желанието за наслаждение. Тогава, това желание е получило Светлината. След това, то е започнало да чувства срам, съкратило е себе си, взело е решение да започне да получава анти-егоистически (използвайки екран/ намерение) и е започнало да получава с цел да отдава според степента на своята способност и т.н. С други думи, ние изучаваме поредица от действия, които са се случили преди самите ние да започнем да ги усещаме.

Тук се раждам аз и от този момент започвам да чувствам себе си. Знам, че преди да съм се родил, други хора са живели, но не знам какво точно означава това „преди аз да съм се родил”. Започвам да възприемам реалността само от момента, в който съм се родил. „Според моето възприятие на реалността”, изглежда, че има хора, които са били родени преди мен и дори някои са умрели преди да се родя. Но всичко това съществува само в моята реалност, в която съм бил роден и в която сега живея. „Те” са нещо, което си представям като образи в главата ми. Ние работим само с нашето вътрешно желание, което се нуждае от изясняване.

Затова моята реалност започва с раждането ми. Всичко, което се предполага, че се е случило преди да съм роден, е подготовка за моето настоящо усещане. Отнася се до Твореца и Неговите действия вътре в мен. Той ги е извършил, за да ме подготви да приема света  реалността около мен, по начина, по който я приемам от момента на раждането си. Кои са майка ми и баща ми, и всички хора около мен? Защо се държат така? Творецът е подготвил тази система от грижи за мен. Целият свят, който виждам, е създаден от Твореца за моята работа.

Следователно, нашият живот е свързан с духовните процеси, които имат за цел да ни доведат до духовно пробуждане и разкриване на нови усещания. Наистина ли си мислехте, че има дори един безполезен момент в живота ви?

От ежедневния урок по Кабала – 08/07/2010

Поглед от страна на творението

каббалист Михаэль ЛайтманКабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010