Entries in the '' Категория

Не се изгубвай в бурното море

Laitman_703_01Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Светът на Безкрайността – тук и сега!

Dr. Michael LaitmanКогато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Само да се държим заедно!

каббалист Михаэль ЛайтманСветлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010