Entries in the '' Категория

Последното средство

каббалист Михаэль ЛайтманЦялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Напълването е екранът и отразената светлина

Dr. Michael LaitmanНие винаги мислим за напълването, защото сме създадени за него. Обаче, съвършено напълване е възможно само в неограничено, безкрайно желание. Това желание се обновява постоянно. Изпълваш го с твоето отдаване и любов и затова чувстваш, че съществуваш в съвършенство и безкрайност.

Да отдаваш, означава, да имаш желание и възможност да отдаваш, както и желанието, и възможността никога не изчезват. И все пак, целта на творението е не отдаване, а напълване на творенията. Целта на Твореца е да напълни творенията, да им даде наслаждение, да получаваме от Него.

Това е вярно от гледна точка на Твореца, но от наша гледна точка получаване, означава, винаги да искаме да получаваме, за да даваме възможност на Твореца да ни отдава. Това ще даде на Него и на нас непрекъснато, безкрайно наслаждение.

С други думи, целта на моята работа е постоянно да се стремя към Него и този стремеж е също и моето изпълване. В крайна сметка, изпълването на Парцуфа са екранът и Отразената светлина. Днес, ние изобщо не разбираме това състояние. Струва ни се неестествено, отблъскващо и нереално. Въпреки това, днес, ние също живеем според степента на нашето напълване, което е егоистично и затова е ограничено. Всъщност, то дори ни причинява страдания!

Истинското напълване не е Пряката светлина, а напълване чрез отдаване. Това са екранът и Отразената светлина. Как може екранът да бъде „напълването”? Екранът е  нещо, което връща светлината обратно като не и позволява да влезе в душата (Парцуфа). Това е граница. Как може „напълването” да идва от граница?

Когато, аз сам поставя тази граница, когато, аз сам я създам, тя ме напълва, тъй като това е моето отдаване на Твореца, това е граница против моя егоизъм, моето желание да се наслаждавам (по начина, по който гостът би), но не против Стопанина (виж притчата за „Госта и стопанина”). Това е граница, която не ми позволява да получавам безплатно и Отразената светлина е моето напълване. Дава ми възможност да направя нещо, с цел отдаване, и това и ме изпълва.

Ако това е така, тогава защо ни е нужно напълване? Нуждаем се от него само за това, екранът и Отразената светлина да съществуват. Творецът не чувства наслаждение от изпълване, а от отдаване и аз също се наслаждавам като отдавам. Това равенство на формата е сливане с Твореца.

Затова първоначалното желание за наслаждение, което Творецът е създал, и изпълването срещу него са необходими условия, които ние трябва да използваме като основа, за да изградим ново желание и ново напълване над тях. Аз съм този, който създава новото желание и напълване!

Откъс от урока по статиите на Рабаш, 04.07.2010

Доброто възпитание на децата

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Ако възпитавам децата си според принципите на Кабала, учейки ги на любов и отдаване, как ще оцеляват те в егоистичния свят?

Отговор: Не се тревожете за това.  Дете, което расте в общество, което му дава само добри примери и подтиква към добро отношение, не става по-слабо от другите деца. Точно обратното, то открива множество добри сили, които действат и му помагат, защитавайки го от лошите сили.

Дори в ежедневния живот ние инстинктивно предпазваме децата от всичко, което смятаме за лошо и ги учим да са мили с другите, да правят компромиси и да са учтиви. Ние правим това, защото разбираме, че добрите отношения в обществото – а не да се караме с него или да постигаме нещо със сила – са предпоставка за сигурност и спокойствие.

Явно е, че насилието не решава проблемите на човек или държава. Тези, които използват сила винаги губят накрая, въпреки че, се надяват да успеят. Това е според как материалният свят е изграден, където единствената сила, която управлява е тази на Твореца. И дори, когато изглежда, че някой побеждава използвайки сила, със сигурност ще го видим да пада. Това се отнася до отделен човек, до нация и до света с еднаква сила.

Можем да успеем при едно условие: да имаме равенство на формата с Твореца. Това подобие е ключът към успеха. Затова не се страхувай, че децата ще получат „меко” възпитание. Нашата задача е да възпитаме човек, така че, той да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава със сигурност ще успее в живота. Всеки друг модел на поведение ще му навреди.

От ежедневния Кабала урок – 01/07/2010