Entries in the '' Категория

От лъжливата свобода – към действителната

Въпрос: Не мога да разбера, в какво се състои моята свобода? Получава се, че все пак, винаги избирам  по-доброто. А ако не искам – страданията ще ме върнат към пътя на светлината?

Отговор: Намираме се по-ниско от разделителната линия, която се нарича махсом – границата на духовния свят. По-ниско от нея е този свят, по-високо е висшият духовен свят.

Тук, в нашия свят, ние всички водим животинско съществуване, т.е. напълно – сто процента, задвижвани от своите инстинкти.

Това могат да потвърдят биолозите, физиолозите, генетиците и лекарите – казват, че човек е напълно програмиран и съществува под въздействието на вътрешни и външни системи.

А откъде може да възникне желанието? От празнотата, случайно? Струва ни се, че в живота стават случайности, защото не виждаме  източника, от който те следват.

Но ние откриваме в природата затворена система. Колкото повече я изследваме, се убеждаваме, че природата е глобална и ние сме неразривна част от нея.

Нищо не може да излезе извън властта на този общ закон, който се нарича „природа”. Думата ”природа”, съгласно гематрията, е равностойно на Творец. Природата, това е закон и изследвайки го, виждаме, че всички закони са свързани един с друг – точни и неизменни, не ни оставят никаква свобода на избор.

А ако вземем цялата картина на природата, цялата сфера, ще видим, че във всичко действа един закон. Но през цялото време, правим грешки, защото смятаме себе си за по-висши от природата.

И вместо да изучим нейните закони и да ги изпълняваме, ние се опитваме да я преустроим, по свое желание. И затова така ни се получава – не живот, а поредица от несполуки…

Човешкото его – това е единствената неизправност в цялата реалност и то разрушава всичко останало.

Но заедно с нашия свят, в нас се пробужда малко желание към духовното, което се нарича точка в сърцето. Ако успееш, с тази точка, да излезеш от рамките на този свят, ти ще влезеш във властта на висшите закони. Всички закони – и на този , и на висшия свят, се наричат Творец, природа.

Долу ме управляват закони, а отгоре управляват, но в издигането от едните закони към другите, аз извършвам свободно действие.

Аз нямам свободата да бъда по-горе от законите на природата, но избирам в каква природа искам да се намирам – да премина от пътя на страданието към пътя на светлината.

Аз нямам възможност да не се подчиня, но мога да се съглася и да почувствам живота добър или да не се съглася – и да страдам.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 02.07.2010

Всеки ден е ново разкриване

Въпрос: Защо кабалистите често пишат, че не искат да добавят към това, което вече е казано, преди тях, от техните учители?

Отговор: Казано е, че няма по-голям пророк от Моше. За какво пишат след него кабалистите? Какво може да се добави към казаното от тях в Тора?

Те се стараят повече да обяснят направеното от Моше разкритие на Твореца. Всички те се захранват от този първоизточник и се стараят така да го поднесат на учениците, че те да разберат  по-правилно неговия вътрешен смисъл.

Да допуснем, че двамата сме отишли в магазин, купили сме еднакви продукти, а после всеки, у дома си, е приготвил от тях храна – по свой вкус.

Казано е, че ”всичко, което е съдено да се разкрие на който и да е кабалист, вече е разкрито на Моше в планината Синай ”, тъй като на него се е разкрила светлината на Безкрайността, в която е заключено всичко. А ние, поправяйки себе си, откриваме на части това, което  се намира там.

Кабалистите от миналото са знаели много повече от своите последователи, но не са умеели да разкриват своите постижения.

А нашето поколение, завършващо цялото общо развитие със своята работа, разкрива най-големите желания (Нэ Х”И), благодарение на което се проявява най-голямата светлина (нивото нешама) – но тази голяма светлина Хохма идва в желанието(келим) на праотците (Ка Ха”Б).

Ние чувстваме как всеки урок ни се разкрива с все по-голямо разбиране  системата на творението.

В какво се състои разкритието, направено от Баал аСулам? Той е привел всичко в ред, в система, където всичко е свързано едно с друго.

Науката Кабала е разкритие на вътрешните връзки – анализ и синтез, действащи паралелно едни с други – разбор на части и съединение.

И всичко това става вътре в творението, хранейки го с жизнена енергия, започвайки от нивото на обикновената животинска храна до духовните степени. Целият наш живот се състои от процеси на разлагане и на синтез.

А докато нямаме сили да разкрием този ред, ние действаме на принципа: ”Направи всичко, което е само по силите ти!”. Този ред, разбира се, вече съществува, но само ти все още не си го изяснил за себе си.

Засега не повтаряш след Твореца всички Негови движения, а се суетиш, като немислещо малко дете.

Но постепенно твоите действия стават все по-смислени, и ти се предпазваш, правейки безсмислени движения. Така човек расте в духовното.

От урока по статията «Предговор към ”Паним Меирот”», 01.07.2010

Дайте да се съгласим с Неговия замисъл

Помните ли приказката за добрия вълшебник? Там се казва, че нито камъка, нито цветето, нито животното могат да дадат на Твореца желание, достатъчно за напълване, което Той е искал да им подари и да отговорят на Неговата любов и отдаване.

Само хората Го разбират, чувстват и могат да Му бъдат подобни, затова те могат да постигнат  обединение помежду си.

Ние сме длъжни да постигнем помежду си подобно обединение, както между това включващо всички в себе си , обобщено като „човек“ – и Твореца.

И трябва да разберем, че обединението е най-доброто, че може би именно затова и Творецът ни е разделил на части, за да се обединим сами.

Той ни казва: «Ако можете да станете един за друг така любими, че да се обедините като един човек с едно сърце – значи сте способни да Ме разберете и почувствате, да се присъедините към Мен!“.

Ясно е, че тук се иска голяма работа. Тора разказва, че ангелите (т.е. силите на природата) не са разбрали този замисъл на Твореца, докато творението не се е развило до четвъртия, последен стадий.

И едва на тази последна, човешка степен, идва разбирането, както е казано: «За мен е засято това поле».

Т.е. всичко се прави за човека, а докато развитието на желанието не е достигнало до това ниво, не е възможно да се разбере крайната цел. Както е казано: «Не показват на глупеца половината работа».Ангелите – това са силите вътре в нас, които засега не са достатъчно развити и не разбират замисъла на Твореца и необходимостта от това развитие.

Тъй като двете точки – началото и края на творението, са вече зададени и определят всичко, което ще се случи по пътя между тях.

Ако можем да съединим тези две точки, началната и крайната, цялата програма на Твореца тутакси ще ни се разкрие, от началото до края, понятна във всичките и детайли – и ще трябва само да я реализираме практически.

Тогава в нас няма да възникнат никакви въпроси и съмнения в случващото се.

Но в тази програма има само едно малко допълнение, което се нарича «свобода на волята»!

Т.е. необходимото усилие от страна на самия човек, който трябва да разбере и да пожелае сам да се включи в тази висша програма на Твореца.

Така че : хайде да се съгласим с нея, както ангелите са изслушали обяснението на Твореца и са се съгласили…

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 01.07.2010

Кабалистите – за целта на творението, част 11

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Ако целта на методиката на Кабала и на всяко творение, се явява извисяването на низшето човечество, докато не станем достойни за това необикновено величие – сливането с Твореца, то нали първоначално Творецът е могъл да ни създаде в това величие и да не обременява с усилия творението за поправяне по метода на Кабала?

Това може да се обясни с изказванията на мъдреците, гласящи, че ползващият се от плодовете на труда на другите, се притеснява да погледне на себе си, понеже той е загубил човешкия си облик…

А тъй като Творецът е съвършен, не може да произлезе от Него нещо несъвършено (усещащо срам, вместо наслаждение от Него  ).

И затова, за да имаме възможност да се наслаждаваме от плодовете на своите усилия, Той ни е приготвил тази работа и е създал творение в толкова низша форма.

И с помощта на тази работа (по поправянето на своята егоистична природа), ние достигаме нашето величие със своите собствени усилия, а цялото наслаждение от Твореца, получавано от нас, ние усещаме като имащи право на него (заслужено), а не като получаващи подарък (чувство на срам – създадени като неравни, не сме в състояние да върнем разкриващата се Любов, изхождаща от Него).

Баал аСулам, “Любов към Твореца и творенията

Кабалистите – за целите на творението, ч.12

Скъпи приятели! Моля задавайте въпросите по темата на тези цитати на великите кабалисти.  Обещавам да отговарям на тях.

Бележките в скобите – мои.

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Първото правило, известно ни за намерението на Създателя е това, че в своето желание да наслади е искал да предложи на всичко съществуващо да приеме Неговото добро. Но за да бъде това добро съвършено, е нужно да го получи като право, а не като милост, за да не ги мъчи срам, като вкусващия чужд хляб.

И за да ядат заслужен хляб, (да станат независими, не като творения, а като Него) Той е създал светът (специално заради тях) такъв (развален от Него), за да има какво да поправят, макар на Него това да не му е нужно, но благодарение на това поправяне (което те сами извършват) – ще се удостоят (ще станат самостоятелни, като Него).

Рамхал, „Клалей Питхей Хохма ве-Даат“ (Клал 1)

Ето, този принцип: Всевишния е сдържал себе си, по-точно сдържал е способността си да създава (съвършенство), и е създал не според силата си (съвършени творения), а така, както е искал и е замислил, и затова (специално усилие да съкрати Себе си, съвършенството Си, проявлението Си) е направил създанията несъвършенни, за да (имат възможност) да изпълнят сами себе си (до съвършенство, до Неговото ниво, подобни на Него).

Тогава (достигнатото от тях самите) съвършенството ще стане тяхна (заслужена) награда за (техния) труд, вложен в неговото достигане. И всичко това (създаденото от Твореца зло и възможност за поправянето му на добро) произлиза само от Неговото желание да даде (на творенията) съвършеното добро.

Рамхал. Даат Твунот, 28.

Отговарям на вашите вопроси – 12

Вопроси към постинга Кабалистите за целта на творението, ч.8

Каква е целта на творението?

Въпрос: Цитат: „за да поправи той всички недостатъци на творението…“ Какви са тези недостатъци на творението, нали Творецът е създал всичко съвършено – от Съвършеният не могат да произлизат недостатъци?

Отговор: Скриването на Твореца ни дава възможност да допълним скритото, т.е. да станем като Него, разкривайки Го само като пример, какви трябва да бъдем.

Въпрос: Цитат от БС: „Всички светове, души и всичко, което ще се случи в тях до окончателното поправяне, са вече включени в Бeзкрайността в цялото тяхно вeликолeпие и съвършeнство“.

Ако всичко е съвършено, в поправено състояние, тогава откъде се взема изкривената картина която виждаме?

Отговор: От скриването на Твореца по отношение на нас, за да ни даде възможност да допълним сами себе си.

Отговарям на вашите въпроси – 11

Вопроси към постинга Кабалистите за целта на творението, ч.7

Постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество

Въпрос: Ще ми бъде ли по-добре, ако на всички им е добре?

Отговор: Да, защото вие сте част от всички и само в този случай ще ви бъде наистина добре.

Вопрос: А как, отказвайки се да мисля за тях „егоистично добре“, все пак да пожелая, да им бъде алтруистично добре?

Отговор: Това може да направи само висшата светлина!

Въпрос: Защо Творецът действа така селективно по отношение на творението, защо существуват избрани единици и маси от народа? Защо не е създал всички равни?

Отговор: Именно, за да можем да си помагаме един на друг при Неговото постигане.

Въпрос: Какво означава съвместно отдаване на Твореца?

Отговор: От всеки според възможностите му.

Въпрос: Струва ми се, че световното кли отдавна вече се опитва да се обедини за работата за Твореца. Ако това е целта на творението, защо не се извършва безкрайното напълване заради Него?

Отговор: Ние се намираме в процес на формиране на единното желание.

Въпрос: Цитат: „Според Рамбам, виждаме, че всички трябва да стигнат до състоянието „лишма“, разликата е само във времето“. Какво означава във времето, а не в усилията?! Защо в текстовете, и то доста често, могат да се срещнат подобен род „грешки“?!

Отговор: Усилията – това са действията, а времената – тяхната реализация, следствието от действията, резултатът.