Entries in the '' Категория

„Хляб на бедността”

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Кабалистите – за целта на творението, ч.9

Драги приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество

Творецът желае поправянето на целия свят. Затова мъдреците са казали, че всяка дума, излизаща от устата на Твореца, се разделя на 70 езика, което говори за готовността, която съществува в Тора, за поправянето на всички народи.

Рав Авраам-Ицхак Кук. Меорот Ария към Хануке, 88.

В края на своето развитие, цялото човечество неизбежно трябва да стигне до разкриване на Твореца и да завърши дългия път на развитие, постигайки онова, за което са писали мъдреците: „И напълни се земята със знание за Твореца, както водата на морето покрива сушата“.

„И няма повече човекът да учи ближния си на постиженията на Твореца, тъй като всички ще знаят за Мене – от малко, до голямо“.

И казано е: „И няма да се скрива повече твоят Учител и очите твои ще видят Учителя твой“. И ще се стекат към Него всички народи.

Баал аСулам   „Същност на науката Кабала„.

Кабалистите – за целта на творението, ч.10

Драги приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество

Окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички се обединят в своя стремеж към Твореца.

Баал аСулам. „Поръчителство“, п.20.

Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа.

Баал аСулам. „Съзидателният разум“.

За всеки човек е подготвено да придобие всички прекрасни постижения, с които Творецът в замисъла за творението е намислил да наслади всяко създание. А този, който не е бил удостоен в това прераждане (кръгооборот), ще се удостои във второто и така нататък, докато не се удостои да завърши замисъла на Твореца, както е написано в Книгата „Зоар”.

Баал аСулам. Предговор към ТЕС, п.155.

Искрата на спомена за бъдещето

Въпрос: Каква е тази точка, която се появява в сърцето, в опустошеното желание в този свят?

Отговор: Всички желания на човека се наричат „неговото сърце”. Точката в сърцето е бившата връзка на сърцето с другите сърца, останала от разбиването на връзката между тях.

Някога сме били свързани чрез своите желания, сърцата, заедно – в една система Адам. Тези взаимни връзки между нас са изчезнали – останали са само разбитите парчета.

Съединени заедно, ние сме представлявали духовен съсъд – единно желание, напълнено със светлина. С разкъсването на връзката между нас, светлината е изчезнала.

Необходимо е изчезналата светлина да се върне и да възстанови предишната връзка, да ни направи отдаващи един на друг, „да ни върне към източника”.

Затова тя се нарича „Светлината, връщаща към източника”, към доброто, възвръщаща ни към взаимна връзка, която се нарича добро.

Тази връзка е всъщност Твореца. Той се намира във връзката между нас, а самото желание (сърцето)  е само материал на творението.

То не се променя и може да бъде малко или голямо, но състоянието ни зависи от степента на връзка между нас.

Засега тази точка в сърцето не се усеща от всички. Нашето егоистично желание трябва да се развие до определено ниво, за да се прояви в него точката в сърцето.

В началото желанието усеща празнота от този свят, а след това разкрива в себе си стремеж към друго напълване…

При това напълване, светлината не се намира в желанието, а му свети отдалече и затова се нарича обкръжаваща светлина.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.06.2010

Как да стана творение

Въпрос: Ако дам нещо на своя син, той няма да почувства срам, защото аз го обичам. Защо тогава трябва да чувстваме срам пред Твореца, ако Той ни отдава?

Отговор: Синът не чувства срам, получавайки от баща си, защото му принадлежи и се чувства част от него.

Той получава всичко от бащата, с правото си на син, но всичко, приемано от него, не е негово, а на бащата. По този начин, обаче, синът не се развива самостоятелно.

Тази форма на развитие се нарича ”зараждане” и ”отглеждане” – синът, като  мъничък, получава всичко от бащата – от възрастния.

Но после децата порастват и започват да се откъсват от бащата. Искат да станат самостоятелни и вече не желаят да получават от родителите, защото това ги задължава да состанат под тяхната власт. И бащата чувства, че е дошло време да се отдели от сина, за да станат децата независими – възрастни – да могат и те да станат родители на своите деца.

Затова, според  независимостта си, децата се откъсват от бащата и не получават от него, а печелят сами.

Творецът желае ние да станем независими, подобни на Него. Затова, Той прави Съкращаване, създава Свое скриване и ни дава възможност да станем такива, какъвто е Той – със собствени сили, сами да спечелим това съвършенство, величие и изпълване. Иначе ще останем малки, получавайки всичко от Него и цялата ни работа ще се състои само в отмяна на себе си, пред Него за да се направим малки и през цялото време  да молим. Но Творецът не желае ние да оставаме в това състояние. Затова на този етап, когато ние, като малки, се учим от Него да станем такива, какъвто е Той, получаваме независимостта си.

В духовното развитие, даже в стадиите ”зараждане” и ”отглеждане”, ние действаме срещу природата си и затова вече тези степени са нива на нашата независимост.

Целият проблем е да създадеш творение, т.е. да му придадеш независимост за да се откъсне от Твореца, тъй като без откъсване от Него – няма творение.

Откъсването е необходимо и задължително. Това е нашата същност – иначе, ние не се чувстваме съществуващи.

А засега, даже не си се представяме като капка семе в Твореца…

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Отговарям на вашите въпроси – 5

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 2

Каква е целта на творението

Въпрос: Излиза, че ние – общото, Единно желание – сме задължени да получим всичко, което е приготвил Творецът! Затова трябва да се подготвим за висшата трапеза.

Да се развие в нас висшата връзка. Как може съвместно да се устои пред Твореца и то след като сме Му казали ”Не”, ставайки по такъв начин самостоятелни, победили своя срам? Това е несъответствие!

Вечната храна и двамата равни…това как да се разбира – като прераждане? Даже за миг е трудно да си представим раздвоеността!

Отговор: Това е защото вие, драги, все още сте само обикновен егоист, т.е. намирате се единствено в своята природа.

А когато във вас започне да се проявява и другата природа – алтруистичната, то във вас възниква не шизофрения, а великата възможност да се разбере как противоположностите се обединяват.

Между впрочем, в квантовата физика, вече разкриваме такива прояви на природата.

Въпрос: Може ли да се разбира така: че моята временна природа на роб се изменя само в усещанията, само при избора на господаря,  даже при разлика в техните роли на функциониране, и възможно разлика в тяхната същност?

Тогава как трябва да се разпределят отношенията, когато се устройвам на работа по свой избор, при стопанина за добра заплата? Какъв се явява той за мен – едноименен партньор ли?

Защо в Тора се употребява думата роб, както от страната на Твореца: ”Не се бой, робе Мой, Яков” – е казал Творецът, а също и от страната на персонажа: ”роб на Твореца” и т.н.?

Отговор: Има много видове връзки с Твореца: син, роб, жена, другар и прочие. Роб – има се в предвид пълното предпочитание на свойството на отдаване от свойството на получаване.

Въпрос по постинг Кабалистите – за целта на творението“, част3

Въпрос: Цитатът ”Никой няма да види Твореца, освен Теб”. А останалите, как ?

Отговор: И така всеки, но само в своите лични изправени свойства.