Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →