Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Творец | Add Comment →