Смърт на тялото и живот на душата

Въпрос: Тази светлина, която хората виждат при клиническа смърт, привличащ и даващ усещане за покой – има отношение към «обкръжаващата светлина»?

Отговор: Такива усещания при клиническа смърт са чисто психологически явление. Някога аз самият съм бил една седмица в такова състояние и знам какво е това. Това е физиологична реакция на тялото. Защо животинското тяло умирайки , изведнъж получава светлина? Само поради това, че то е мъртво?

Нима смъртта на физическото тяло е поправяне? Както по време на живота е било животно, такова е останало и при смъртта. Нима това влияе на душата?

На душата влияе само нейното поправяне. А ако тя просто си отива от тялото, без духовна работа – защо да и се полага светлина? Това ще е срам, «хляб даром».

Ако ти само за сметка на действие на висшата сила, съпровождаща те през раждането на тялото и смъртта, достигнеш висшия свят – в какво е твоята свобода на волята, твоето собствено усилие? Ако аз сам не създам в себе си съсъд за усещане на висшия, как мога да усетя това висше?!

Ние не получаваме нищо духовно за сметка на смъртта на тялото – така, както тялото е било животинско по време на живота, такова е и умряло. Останали са духовни решимо, но ако човек не го е реализирал, то се ражда ново материално тяло, със старо решимо.

Във физическо тяло, в месото няма нищо духовно, никаква святост. Отнасяме с уважение към мъртвото тяло, защото то символизира за нас душата.

Действията от този свят се опитваме да уподобим на висши духовни действия, като тяхно отражение – затова имаме такива традиции. Но ако правехме същото това със силата на своята душа – бихме извършили истинско поправяне.

Баал Сулам: „Никак не ме интересува къде ще зарият торбата с костите ми…»

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: