Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →