Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението, част 7

Въпрос: Нашата молитва (груповата) към Твореца за пробуждане в душите на въпроса за смисъла на живота, , докато дойдат огромни страдания (войни, катастрофи и т.н.), имат ли силата на молитва от сърцето?

И как да повлияя на другарите, които не се намират физически в групата: с молитва, с мисъл, обръщайки се към Твореца?

Отговор: С всичко възможно, с писма и разговори с тях, с мисли и молитви към тях и към Твореца.

Въпрос: Цитат: „Всички народи (в бъдеще, по неволя, по пътя на страданието, или съзнателно по пътя на светлината) ще се обединят и ще бъдат готови да работа за Твореца (съвместно отдаване на Твореца: получават от Твореца безкрайно напълване заради Него)”.

Ако ние искаме да се обединим, но не чувстваме в себе си възвишени вътрешни усещания, ще се обединим ли?

Отговор: Трябва да се стремим, докато стремежите ни не достигнат определена граница „Сеа” – тогава ще усетим в себе си това свойство и напълването със светлина в него.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Молитва, Намерение | Add Comment →