Ние винаги мислим за напълването, защото сме създадени за него. Обаче, съвършено напълване е възможно само в неограничено, безкрайно желание. Това желание се обновява постоянно. Изпълваш го с твоето отдаване и любов и затова чувстваш, че съществуваш в съвършенство и безкрайност.

Да отдаваш, означава, да имаш желание и възможност да отдаваш, както и желанието, и възможността никога не изчезват. И все пак, целта на творението е не отдаване, а напълване на творенията. Целта на Твореца е да напълни творенията, да им даде наслаждение, да получаваме от Него.

Това е вярно от гледна точка на Твореца, но от наша гледна точка получаване, означава, винаги да искаме да получаваме, за да даваме възможност на Твореца да ни отдава. Това ще даде на Него и на нас непрекъснато, безкрайно наслаждение.

С други думи, целта на моята работа е постоянно да се стремя към Него и този стремеж е също и моето изпълване. В крайна сметка, изпълването на Парцуфа са екранът и Отразената светлина. Днес, ние изобщо не разбираме това състояние. Струва ни се неестествено, отблъскващо и нереално. Въпреки това, днес, ние също живеем според степента на нашето напълване, което е егоистично и затова е ограничено. Всъщност, то дори ни причинява страдания!

Истинското напълване не е Пряката светлина, а напълване чрез отдаване. Това са екранът и Отразената светлина. Как може екранът да бъде „напълването”? Екранът е  нещо, което връща светлината обратно като не и позволява да влезе в душата (Парцуфа). Това е граница. Как може „напълването” да идва от граница?

Когато, аз сам поставя тази граница, когато, аз сам я създам, тя ме напълва, тъй като това е моето отдаване на Твореца, това е граница против моя егоизъм, моето желание да се наслаждавам (по начина, по който гостът би), но не против Стопанина (виж притчата за „Госта и стопанина”). Това е граница, която не ми позволява да получавам безплатно и Отразената светлина е моето напълване. Дава ми възможност да направя нещо, с цел отдаване, и това и ме изпълва.

Ако това е така, тогава защо ни е нужно напълване? Нуждаем се от него само за това, екранът и Отразената светлина да съществуват. Творецът не чувства наслаждение от изпълване, а от отдаване и аз също се наслаждавам като отдавам. Това равенство на формата е сливане с Твореца.

Затова първоначалното желание за наслаждение, което Творецът е създал, и изпълването срещу него са необходими условия, които ние трябва да използваме като основа, за да изградим ново желание и ново напълване над тях. Аз съм този, който създава новото желание и напълване!

Откъс от урока по статиите на Рабаш, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →