Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →