Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →