Наукатa кабала ненавижда егоизма в човека, тъй като говори за любов към другите.

Но за да се приближи човек към този противоположен идеал, са били изобретени религиите, т. е. възможността да бъде използвана „науката кабала” (тъй да се каже, лъжлива) във всевъзможни фалшиви форми, но въпреки това егоистически развити.

Религията приповдига човека над животинското съществуване, казвайки му, че има Творец, възнаграждение и наказание в този свят и в бъдещия, вечност на неговата душа.

Тя не дава голяма представа за Висшето, дори и лъжлива, но хората започват да строят около това цели теории, философии, методики, да развиват благодарение на това живопис, култура, да се стараят с нещо да станат велики.

По такъв начин чрез религиите човек се развива в своя егоизъм, за да може в резултат да усети в наше време това, че се намира в изгнание от истинското духовно.

Когато преди 2000 години сме загубили духовното ниво и сме паднали от любовта към ближния в безпричинна към всички ненавист, такъв упадък не се е усетил, защото хората били в обичайното присъствие и съществуване в тях на Твореца.

А трябва да се даде на човек да почувства цялата дълбочина на упадъка и пълното откъсване от духовното!

Затова трябва да го освети светлината, отразяваща неговото състояние като тъмнина.

Затова ни се дава Тора – светлина, но не като възвръщащата към Източника (свойството на отдаване и любов ), доколкото такова желание в нас няма, а като религията в този свят, когато използваме Тора с егоистически намерения, не заради постигане на любовта към ближния.

Изучавайки Тора с егоистични намерения, човек все по-дълбоко се спуска в тъмнината на егоизма, докато не достигне осъзнаване на тъмнината, в това, че се гордее и ненавижда всички, вместо да обича.

И този процес е необходимо да преминем, за да се постигне осъзнаване на злото на егоизма. Понеже Творецът е казал: „ Аз създадох злото начало”, а ние трябва да го разкрием в себе си.

Тогава ще ми е нужна Тора, като средство за неговата поправка, и ще извикам. И това не ще е вече просто религия, а светлина, възвръщаща към източника, към свойството на отдаването и любовта.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот”, 29.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Кабала, Тора | Add Comment →