„Предговор към книгата „Паним меирот”, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът”, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към “Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →