Въпрос: Ако дам нещо на своя син, той няма да почувства срам, защото аз го обичам. Защо тогава трябва да чувстваме срам пред Твореца, ако Той ни отдава?

Отговор: Синът не чувства срам, получавайки от баща си, защото му принадлежи и се чувства част от него.

Той получава всичко от бащата, с правото си на син, но всичко, приемано от него, не е негово, а на бащата. По този начин, обаче, синът не се развива самостоятелно.

Тази форма на развитие се нарича ”зараждане” и ”отглеждане” – синът, като  мъничък, получава всичко от бащата – от възрастния.

Но после децата порастват и започват да се откъсват от бащата. Искат да станат самостоятелни и вече не желаят да получават от родителите, защото това ги задължава да состанат под тяхната власт. И бащата чувства, че е дошло време да се отдели от сина, за да станат децата независими – възрастни – да могат и те да станат родители на своите деца.

Затова, според  независимостта си, децата се откъсват от бащата и не получават от него, а печелят сами.

Творецът желае ние да станем независими, подобни на Него. Затова, Той прави Съкращаване, създава Свое скриване и ни дава възможност да станем такива, какъвто е Той – със собствени сили, сами да спечелим това съвършенство, величие и изпълване. Иначе ще останем малки, получавайки всичко от Него и цялата ни работа ще се състои само в отмяна на себе си, пред Него за да се направим малки и през цялото време  да молим. Но Творецът не желае ние да оставаме в това състояние. Затова на този етап, когато ние, като малки, се учим от Него да станем такива, какъвто е Той, получаваме независимостта си.

В духовното развитие, даже в стадиите ”зараждане” и ”отглеждане”, ние действаме срещу природата си и затова вече тези степени са нива на нашата независимост.

Целият проблем е да създадеш творение, т.е. да му придадеш независимост за да се откъсне от Твореца, тъй като без откъсване от Него – няма творение.

Откъсването е необходимо и задължително. Това е нашата същност – иначе, ние не се чувстваме съществуващи.

А засега, даже не си се представяме като капка семе в Твореца…

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →