Въпрос: Когато приемам лекарство, от мен не се иска особено намерение.

Защо при изучаването на науката кабала, която е длъжна да бъде лекарство за егоизма ни, аз трябва да изпълнявам толкова условия, за да ми помогне най-накрая?

Отговор: При приемането на обикновени лекарства има множество ограничения и условия: да се взема преди ядене, сутрин, или през деня, да се пият с чаша вода….

Лекарството – това е не самата погълната таблетка. Цялата съвкупност от условия около това също се отнасят към „лекарство”. Ако не се изпълняват тези условия, то лекарството не действа.

Приемайки лекарството, ти въздействаш на тялото си, за да го направиш здраво, да възстановиш напълно действията на всички негови системи, в правилна връзка една с друга.

Точно така поправяме и душата си. Трябва да и донесем „лекарство” – светлината, връщаща към източника, към добро, т.е. към правилно, добро функциониране.

А добро състояние, здраве за душата – означава нейната пълна връзка с другите души, за да могат в своето обединение, като една, да се уподобят на Твореца.

Така, както в тялото болест е когато някаква система излиза от правилна връзка с останалите. А излекуването е когато правилната връзка се възстановява.

Така и нашите души се връщат към това, да бъдат заедно. И е ясно, че както при приемането на химическо лекарство трябва да се съблюдават условия, така и тук: нужни са правилните книги, и група, и учител, и всички вътрешни условия (моите намерения) за които са писали кабалистите.

Иначе лекарството за лечение на душата, на поправянето ми, няма да подейства, няма да заработи.

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот””, 05.07.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment →