Притча ( От писмо 26 на Баал Сулам) : Великият и добър цар имал една цел – да наслади жителите на неговата страна …

Дал на всички указание да работят за него в продължение на цяла година и отделял за това място в своя дворец.

А тяхното възнаграждение се намира на место работата им, където им приготвили трапези с различни ястия.

Всички като един започнали да работят. Всички мислели, че царят ще постави наблюдатели да следят за работата, обаче царят се скрил – и всеки може да прави онова, което смята за необходимо.

Те не знаели за неговото изобретение, за лечебния прашец, като подправка, която покривала с не вкусен прах всичките ястия, деликатеси и сладки. А на мястото където работели, тази подправка разкривала божествен вкус!

Преданите на Царя , без каквото и да е наблюдение точно изпълнявали указанията на царя, изпълнявали всичко което им било възложено – и в техните тела влизал лечебният прашец.

А когато дошло времето да опитат гощавката, то усещали хиляди различни вкуса – никога по-рано те не са познавали такава сладост. И затова те грабили и прославяли царя!

Но онези нищожните, които не разбрали всичкото величие на царя, че се полага да го обичат вярно и предано – виждайки, че никой не ги наблюдава, пренебрегвали мястото, предвидено за работа, и всеки работел там, където му се струвало по – добре.

А когато дошло времето за трапезата, то усетили горчив вкус заради праха. И започнали да хулят и унижават царя и неговата маса, защото им приготвил такова възнаграждение срещу техните усилия.

И станал царят в техните очи най – големият измамник. Та нали вместо сладки и деликатеси им приготвил само една горчилка и сол.

От урока по писмото на Баал Сулам. 09.07.2010

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment →