Въпрос: Не разбирам, кога се смята, че човек се намира в галут – изгнание?

Отговор: Галут, в превод означава заточение, изгнание – има се предвид от духовния свят, от свойството отдаване и любов.

Т.е. необходимо е да се желае това свойство и тогава, според степента на неговото отсъствие, се усеща галут, изгнание от него.

Виж, например, статията „Истинската молитва” от Рабаш: „Галут е, когато няма възможност да бъдe в намерението да действа без каквато и да е награда, защото това е против неговата природа.”

(רב”ש. מאמר “תפלה אמיתית”: הגלות – היינו, שלא נותנים לו לכוון, שעבודתו תהיה בשלא על מנת לקבל פרס, היות שהוא נגד הטבע).

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Ако за поправяне на душата е нужна само Кабала, тогава защо мъдреците от миналото са създали толкова много коментари на Тора, Мишна и Талмуд? С какво ни помага това?

Отговор: Ако ти, за няколко години изучаване на Кабала постигнеш поправяне към отдаване (лишма), ще можеш да отвориш Талмуд и да се наслаждаваш на това, което е написано там.

Тъй като ще започнеш да разбираш всички описани там закони, съгласно тяхната вътрешна същност, науката Кабала. Ще разбереш за какво са писали всички тези велики мъдреци от миналото.

Просто сега, техния език те обърква и крие от теб истинския свят. А след това, ти ще разбереш всичко, защото ще се намираш на същата степен, на която те са писали това.

Ти ще усетиш състоянията, които са ги вдъхновили да напишат своите коментари. За теб тези текстове вече няма да се отличават от кабалистичните статии.

В думите: бик, магаре, крава, вреда, Храм, Велико събрание (Санедрин), полета, владения – те изразяват процеса на поправяне на душата.

Цялата Тора говори само за поправяне на душата и нейното подобие с Твореца – това са всички имена на Твореца.

Един коментатор спори с друг и мненията им се разминават – това е вечният спор между дясната и лявата линия, мярката за получаване и отдаване, изясняване как оптимално да се съчетаят.

Талмуд обяснява духовните процеси в най-подробни детайли. Това сега те обърква, защото си мислиш, че става дума за хиляди различни мнения.

Но след това ще осъзнаеш, че това не са хиляди мнения, а поглед върху едно и също явление, което може да се поправи от хиляди гледни точки.

Не мъдреците спорят помежду си, а душите намиращи се в обща система. Те ти обясняват как всяко свойство е свързано с всички останали – как всеки орган и отделна душа се отнасят към работата на общата душа Адам.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Тора - No Comments→

За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.129: „И бяха те в неговите очи, като няколко дни, поради любовта му към нея”.

Всичките тези седем години бяха в неговите очи равностойни на седемте висши години от Бина, споени в едно цяло и неделими.

Всички те са едно цяло, тъй като се свързват една с друга. „Поради неговата любов към нея ”- той я обичаше, защото тя беше за него подобна на висшето единство в Бина.

Какво се нарича безкрайност – когато времето се протака безкрайно, или когато няма време, когато то е равно на нула?

Ако аз я обичам, работя за нея седем години, и за мен те бързо отлитат – как може да е така?

Би трябвало да е обратно, времето трябваше да минава безкрайно бавно – защото чак след седем години, ние ще можем да бъдем заедно! …

Всъщност, безкрайност означава, че времето се съкращава до нула.

В нашия свят смятаме безкрайността за нещо безкрайно отдалечено, защото си представяме, че сякаш краят, т.е. смъртта се отмества за пределите на безкрайността.

Ние чувстваме безкрайността така, защото я усещаме не от напълването, а от недостига!

Но в духовното, където всички наши действия са продиктувани от отдаването, е обратно. Безкрайност – това е, когато всичко е в едно място, сякаш свито до нула.

Всичко съществува в същия миг, „ в същото време, на същото място, в същата жена”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да им отговарям.

Забележките в скобите са от мен

Каква е целта на творението?

Същността на душите на Исраел (стремящите се към Твореца, независимо от земния си произход) – това е тайната (същността) на Божествената част (свойството отдаване) свише, при което душата слизала (намалявала е своите свойства на отдаване) по причинно-следствения закон, спускайки се от стъпало на стъпало, докато не станала годна да влезе в този свят и да се облече в мръсно (егоистично), материално (желание да получи всичко) тяло.

Но чрез съблюдаване на Тора (учение за привличане Светлината на поправянето) и изпълняване на заповедите (създаване на група според условието за получаване на Тора – аравут, взаимно поръчителство), душата се издига от стъпало на стъпало за придобиване на свойството отдаване, докато не се запълни нейният обем (не се поправят всички нейни 613 егоистични желания), и не стане достойна да получи своето възнаграждение от Съвършения (абслютно любещия и отдаващ Творец), приготвено за нея предварително (още в замисъла на творението), т.е. постигане на святата (святост = отдаване и любов, не за своя изгода) Тора като имена на Твореца (Неговите свойства, т.е. подобия на Него), е тайната (същността) на 613-те заповеди за получаване на светлините.

Баал аСулам. Предговор към книгата „Устата на мъдрия”

Filed under: Баал Сулам - No Comments→

Увод към коментарите на «Сулам»:  Първо трябва да узнаете имената на Десетте Сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

Тези десет покрития на висшата светлина са създадени, за да могат низшите (творенията) да получат светлината на Твореца.

И това е подобно на светлината на слънцето, която може да бъде гледана само през опушено стъкло, което намалява светлината и я приспособява според възможностите на човешкото око.

И не би било по силите на творенията да получат Неговата светлина, ако не беше скрита зад десетте покрития, наречени „десет сфирот”. А всяка по-висока сфира – все по-силно скрива светлината на Твореца.

За да можем да съществуваме, висшата светлина е била принудена да намали, да ограничи себе си, да се обгърне с десет покрития.

Поради това, ние можем да бъдем напълно самостоятелни, да чувстваме, че съществуваме, че постепенно се приближаваме към Твореца, доколкото можем да приемем Неговата форма и да се уподобим с Неговите свойства. Т.е. можем постепенно да Го постигнем – макар и не веднага, наведнъж.

От висшата светлина ни отделя не една, а десет степени. Именно в такава форма светлината разкрива желанието да се насладим, което е способно да съществува като противоположно на нея.

Връзката между светлината и желанието е възможна само чрез тези десет покрития, наречени сфирот.

Но нали думата „сфира” не произхожда от скриване! Напротив, тя означава светене! Т.е. тя свети в нас, при условие, че сме в съответствие с тази сфира – при същите тези условия, със същите свойства.

По същите стъпала на сфирот, по които светлината се е спуснала отгоре надолу, за да бъде с нас, ние се издигаме отдолу нагоре, за да бъдем заедно с Нея.

И сега се срещаме с Нея на някакво стъпало на тази стълба и според това отброяваме сфирот – десетте покрития, в които се крие висшата светлина.

Всеки ден светлината възобновява Първоначалното действие на Творението, събуждайки все повече и повече егоизма в нас през десетте покрития.

Ние трябва да се почувстваме противоположни на светлината, тъй като иначе, няма да бъдем творения.

Откъс от урока по статията „Увод към коментарите на „Сулам”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.127: Затова се е явила не Леа, а Рахел, за да привлече красотата на Рахел погледа и сърцето на Яков. И установил местопребиваването си там.

И заради нея му била отдадена в зивуг също и Леа и породила тя всички тези колена.

Откъде Яков е знаел, коя е Рахел – та нали не я е познавал? Пастирите му разказали, както е казано: „И ето Рахел, неговата дъщеря, дошла с овцете”.

Всички тези свойства: „кладенец”, „вода”, „Харан”, „Яков”, „Ливан”, „Рахел”, „Лея”, „пастири”, „стадо” – се намират вътре в човека. Повествованието в Тора ни обяснява как да разпознаем тези сили и да ги подредим в себе си.

Това прилича на конструктор „Лего”. Трябва да разпознаем вътрешните си желания и съгласно картината, която Тора ни представя да поставим всяко от тях на неговото място, докато не получим своята вътрешна картина на отношенията между всички тези желания и свойства – между стадото, кладенеца, водата и пр., за които се говори в Тора, на неживо, растително, животинско и човешко ниво, в цялата духовна реалност.

Веднага, след като подредя тази картина по правилен начин, когато я организирам съгласно инструкцията, аз попадам в кадър от филм и се придвижвам към следващата картина. Така ние преминаваме от кадър в кадър, от степен в степен.

На всяка степен Тора разказва, как да се придвижвам от степен на степен за сметка на промените в мен.

Променяйки по такъв начин вътрешните сили и свойства в съответствие с разказа, аз се предвижвам заедно с повествованието на Тора. Тогава разказът на Тора се разкрива.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Обкръжаващата светлина влияе на човека според степента на желанието му към духовното, което той получава от кабалистичната група.

Това е заобикалящата го среда, която се намира на едно ниво с него, и той поема всичко от нея, както посаденото в земята зърно.

Самото зърно е мъртво. Само, когато го посадят в земята, то оживява благодарение на околната среда.

Без тази среда зърното не е живо – то е само информационен ген. Но, когато оживее благодарение на обкръжението, започва да му въздейства слънцето и всички останали природни сили.

Зърното трябва да има връзка с околната среда, за да започне общата висша сила да работи върху него.

Така е и с човека! Този, който не се поставя в правилното обкръжение, подобно на зърното, посадено в почвата, той не може да очаква духовен напредък. Това трябва да е ясно на всеки.

В зависимост от това, колко човек може да поема от обкръжението, той получава слънце и кислород, които започват да отглеждат от него „дърво”.

И тогава, тази сила ще усещат в него дори онези, които не могат да я видят със своите „материални” очи.

И тъй като всички заедно се намираме в единна обща система, те ще почувстват, че в нас е заложен истински и ясно усещащ се духовен заряд – светлината вътре в съсъда.

От урока по статия на Рабаш, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Висшият винаги се намира в съвършенство – нищо не му е необходимо, освен да отдава.

Това не е нещо, което чувства и променя своето настроение, а система, установен, постоянен закон.

Ако приведеш себе си в съответствие с този закон, той ще има положително въздействие върху теб в степента, в която си го направил.

А, ако не се подчиниш на този закон, не си подобен на него –той ти действа отрицателно.

Защото вече са определени нашето начално и крайно състояния в творението, и те трябва изцяло да се реализират – независимо дали съдействаш за това или се съпротивяваш, разбираш или не разбираш.

Низшият (тоест ти) има само една добра възможност – да участва в този процес съзнателно и да предаде на Висшия своето желание за това.

Ние трябва да постигнем това желание – нищо друго не ни трябва, освен желанието! И трябва да знаем как да го издигнем, за да го предадем на Висшия.

Висшият е съвършен, но винаги е готов да даде на низшия всичко необходимо.

Низшият е съвкупност от всички души, а Висшият е един: една светлина, един замисъл, една сила.

И, ако низшият пожелае да стане подобен на Висшия, тоест също да се обедини и да стане като един, той ще може да издигне към Висшия своето желание. Висшият не чува никакви други молби, освен тази.

Именно това се нарича молитва, МАН – тоест желание да станем едно цяло.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Може ли да се получи от групата осъзнаване на необходимостта от любов към ближния без молитва, без вътрешно пречупване?

Отговор: В групата, ти трябва да работиш – да я задължиш да ти влияе. Как можеш да я задължиш? Като я купиш! Както е казано:  „Купи си приятел”.

Трябва да влагаш себе си в групата, за да задължиш другарите си да ти окажат влияние. Трябва да принизиш своето его спрямо тях, защото само по-малкият получава от по-големия.

Работа в групата:

1. Да окажа своето влияние върху другарите там, където съм по- високо от тях – да им дам всичко, което искат, сякаш съм над тях. Давам им, както по-големият дава на по-малкия.

2. В степента, в която съм по-малък от другарите, аз трябва да получа от тях осъзнаване за важността на целта на творението – аз се принизявам и получавам от тях.

Сякаш им казвам: „Аз ви давам колкото и каквото искате, за да получа от вас осъзнаване за важността на отдаването и любовта! Само това искам да получа от вас. Всичко останало си имам, но това не мога да получа от никъде, само от групата.”

Въпреки, че любов и отдаване, аз не получавам от другарите – от тях получавам усещането за недостиг и желание за това. И чак след това идва светлината и ми донася любов и свойството отдаване.

Желание за това свойство, аз получавам от групата. А след това светлината, връщаща към източника, вместо усещане за недостиг донася поправяне.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата: ”Цитати на велики кабалисти”. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са от мен.

Каква е целта на творението

Заради каква необходимост, Творецът е създал цялата тази тежест? Това е, за да издигне творението на по-значителна и важна степен, за да усети Твореца също така, както човешкото усещане, присъщо му вече. И също така, както знае и усеща желанието на своя другар, също така да съумее да се научи по пътя на Твореца.

Баал Сулам. ”Науката Кабала и нейната същност”.

Намерението на Твореца, по отношение на творението от момента на неговото създаване, е да му разкрие Своята Висша същност. И постижението на Висшата същност на Твореца се разкрива в творението чрез усещане за наслаждение, което постоянно нараства, докато не достигне желаната стойност. С това се повдигат падналите, в истинско осъзнаване на постигане и сливане с Него, докато не достигнат окончателно съвършенство: ”Никой няма да види друг Творец, освен Теб”.

Баал Сулам. ”Даряването на Тора”, п.б.

Човекът е създаден за това да повдигне небесата ( т.е. от себе си, от ниската централна точка да напълни съкратеното, празно пространство със свойството на отдаване, със светлина, повдигайки неговата граница до света на Безкрайността).

Раби Менахем Мендъл от Коцк

Целта на творението е несравнимо прекрасна, след като такава малка и слаба искра, като душата на човека, може да се издигне в своето постижение по-високо от ангелите на служене (силите на отдаване, нямащи свободна воля – подобно на животните в нашия свят).

Баал Сулам. ”Шофарът на Машиаха”.

Filed under: Баал Сулам, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти по различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темата на тези цитати. Обещавам да им отговарям.

Каква е целта на творението

Човекът е центъра на творението.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.18.

Целта на замисъла на сътворяването на всички светове е насочена само върху човека.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.39

Целият порядък на сътворението, във всичките си проявления, е определен предварително. И само в съответствие с тази цел, съгласно която човечеството ще се развива и издига към върха на своите свойства дотогава, докато не стане способно да усеща Твореца така, както се усеща другар.

И тези свойства са като стъпала на стълба. Те са многобройни и човек се изкачва по тях, преодолява ги едно след друго, докато не достигне своята цел.

Баал Сулам, ”Науката Кабала и нейната същност”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти на различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темите на тези цитати. Обещавам да отговарям на тях.

Творецът – това е абсолютното добро.

А тъй като Творецът се възприема от нас като съвършен по Своята същност и не се нуждае от ничия помощ за Своето съвършенство, предшествайки всичко съществуващо, то е ясно, че  в Него няма никакво егоистично желание.

И понеже няма в Него нищо от желанието да получава, то отсъства и всякакво основание за причиняване на вреда, на когото и да е. И това е по-лесно от всичко.

Но освен това, трябва също  всеки със сърцето си да приеме, просто като основа на основите, че има у Него “желание да отдава”, т.е. желание да твори добро на ближния – на своите творения, което с цялата си очевидност доказва създаденото от Него велико Творение, представящо се пред очите ни.

И безусловно има в нашия свят творения, които изпитват или добри усещания, или лоши. Но каквото и да е това усещане, разбира се, то им се изпраща от Твореца.

Сега, когато докрай е изяснено, че не е по правилата на Твореца да причинява зло, става ясно, че всъщност всички творения получават от Него само добро, тъй като Той ги е създал само за това – за да ги наслади.

Така, ние изяснихме, че Творецът има само желание да наслади и в никакъв случай Той не може да причинява никому нито грам вреда или огорчение.

А затова ние Му дадохме име – “Абсолютно Добро”.

Баал Сулам, “Същност на религията и нейната цел”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваикра”, п.83: … Казано е: „Ето, Царят твой ще дойде при тебе” – именно така е, а не ти при Него.

Той ще дойде при теб, за да се помири с теб; ще дойде при теб, за да те напълни във всичко; ще дойде при тебе, за да те възнесе в Своя дворец и да се съедини с теб в постоянно единение навеки.

За това е казано: „Ще те обрека с вярност на Мен”

Проблемът е: трябва ли сами да повдигнем Малхут от прахта или Милосърдният Творец издига нас, падналите от шатрата на Давид? Трябва ли да чакаме, намирайки се в изгнание – и тогава всичко ще ни се разкрие свише?

Или е необходимо да усетим, че Царят е дошъл, извършил е своята работа и ни протяга ръка, а ние трябва да я хванем и да се повдигнем?

Има хора, които казват, че всичко ще дойде и ще се разкрие свише, Третият Храм ще „падне” от небесата и не трябва нищо да правим, а само да чакаме. Това е „галутски” (периодът на изгнание) начин на мислене.

Кабалистите ни обясняват, че сме били длъжни да принудим себе си към изгнание (от духовното) за определено време, до края на 20 век.

А след това, свише, Творецът ни е върнал в земята на Израел, разкрил ни е методиката за поправяне, Кабала и книгата „Зоар” – създал е всички условия за свобода на избора, случило се е даряването на Тора свише – а сега трябва да я получим и реализираме в своето поправяне.

Това се нарича „царят дойде при царицата”. Той ще и даде всичко. Но сега, тя трябва да направи крачка към царя, да прояви желание да се съедини с него, а не да лежи през цялото време в праха, без каквито и да е действия от нейна страна. Защото царят я приканва към действие, протягайки и ръка, разкривайки и своето желание.

Тук се води голям спор между занимаващите се с външна Тора, вярващите и занимаващите се с вътрешна Тора, кабалистите. Защото във външното изпълняване на обичаите няма какво да се добави, а там, където може да се добави нещо е единствено във вътрешното: в намеренията, в изясняването на желанията, в разкриването на злото начало, което трябва да се поправи.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О”М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - No Comments→

Творецът е абсолютното добро

Въпроси към публикацията „Кабалистите – за целта на творението”, ч.1

Въпрос: „… в никакъв случай Той не може да причини никому ни най – малка вреда или огорчение”.  Но аз виждам страданията на хората!?

Отговор: Всичко добро, изхождащо от Твореца, се възприема от хората по обратен начин – като зло, в зависимост от степента на тяхната противоположност на свойството на Твореца да отдава и обича.

Въпрос: Трябва ли да разбираме, че всички събития се подготвят от Твореца и се разпределят в набор от НАВИЦИ за Душата?

Отговор: Всички събития са съзнателно и преднамерено определени от началното и до крайното състояние на всяка душа, но се възприемат от душите като състояния от неимоверни страдания до огромни наслаждения, в зависимост от това, колко са подобни душите на Твореца.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - No Comments→