Карл Маркс: „Нашите желания и наслаждения произхождат от обществото; затова ние ги измерваме спрямо обществото, а не спрямо предметите, които служат за наслаждение. Тъй като имат социален характер, те са относителни. (К. Маркс, Наемен труд и капитал)

Моят коментар: Разликата между Кабала и методите на Маркс за постигане на съвършено общество са следните:

Според Кабала, човек се променя с помощта на Тора (Променящата светлина). Според Маркс, човешката природа може да бъде променен само чрез влиянието на обществото и обществените връзки.

Възможно е Маркс да е знаел, че  е описвал само първия етап на поправяне: обединението. И че след това, в опита да се обединят, хората ще разберат своята неспособност да преодолеят природата си. Тогава те ще разкрият, че могат да използват Висшата светлина за да се свържат. (Виж статията на Баал аСулам „Критика на Марксизма” във вестника „Аума”)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Световете АБЕА, по които ние се изкачваме като по стълба, се раждат така, че висшият духовен обект (парцуфът) избира най „светлите”, най-малко пострадалите при разбиването на информационните записи (решимо), поправя ги и ражда следващия след него нисш духовен обект.

Така и аз избирам някакво ниво на онези решимот, информационните данни, които сега мога да поправя, и това става моята нова реалност, моят свят.

Аз сякаш слагам нови по-силни очила и мога да разгледам следващия, много по-нисък слой на информационните записи.

Светлината започва да идва отгоре не само до моето най-светло решимо, но доколкото аз вече съм го реализирал, създал съм по неговите данни свой духовен парцуф, през него започва да преминава светлина по-дълбоко, до записите, отнасящи се към следващия парцуф.

Така слой след слой, желанията стават пригодни за това, да получим въздействието на висшата светлина.

А висшият парцуф, построен на предходния етап, става буквално като леща, като лупа, фокусираща светлината на много по-ниските слоеве на информационните записи.

Избират се записи от един слой, строи се по него един духовен парцуф, през него преминава светлината по-нататък и разкрива информационните записи, отнасящи се към следващия духовен парцуф.

И така всеки път, създаването на висшия парцуф дава възможност на висшата светлина да се пристрои към следващия слой от желания и да влезе в съприкосновение с тях.

А преди това те просто не се усещат, защото са твърде далече един от друг по своите свойства.

Но раждащият се сега парцуф става като адаптер между висшата светлина и информационните записи, намиращи се в следващия по-нисък слой.

Така стъпало след стъпало идва поправянето. Всеки, завършил изграждането и поправянето си, предава целия пакет от решимот по-нататък, за да може следващият духовен обект да избере и отдели оттам своите записи, и завършвайки своето поправяне, да предаде остатъка по-нататък.

Така ние трябва да изпълним своята работа – да изберем най-светлото и леко решимо/желание и с него да работим, а на останалото засега да не обръщаме внимание, то ще се изясни по-нататък.

От урока по статия „Въведение в коментара Сулам”, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Религията е била дадена на нацията на Израел по време на изгнанието, за да може нацията да осъзнае злата природа на егоизма и да развие нужда от Поправящата светлина. Всички други нации е трябвало да се развиват чрез техни собствени религии и вярвания. В древен Вавилон, Абрахам „е дал подаръци (системи от вярвания) на децата на неговата незаконна съпруга и ги изпратил на Изток”. Нациите наблизо получили тези „подаръци” във формата на световните религии Християнство и Ислям. Те са считани за подаръци, защото идват от Твореца и тяхната мисия е да доведат хората по-близо до Него. Последователите също са призвани да помогнат на човек да осъзнае злата природа на своя егоизъм.

Всички религии са „обратна” връзка с духовността. Тази връзка в основата си ни показва, че сме противоположни на духовността.  Постепенно, ние разкриваме, че нашият егоизъм се е развил до степен, от която няма връщане; това е като раков тумор, който ни унищожава. Това се разкрива с помощта на светлината. Цялото наше историческо развитие се е случило под влиянието на Висшата светлина. Светлината прави всичко като действа върху нас директно или в обратна форма.

Светлината развива нашия егоизъм и постепенно ни изяснява неговата природа. Позволява ни да видим, че съществуваме в зла, егоистична природа и че ние различаваме само тъмнина, което е само онова, от което имаме изгода. Ние бавно осъзнаваме егоизма като зло, като причината за цялото зло в света. Виждайки целия егоизъм, ние тогава се стремим към добрина.

Това са всички необходими етапи за нашето развитие.

От ежедневния урок, 29/06/2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Ако не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам необходимост да бъда независим?

Отговор: Разбира се, сега още не усещаме потребност да станем независими, защото не чувстваме, че зависим от Твореца.

Затова сме длъжни да преминем през последователен, причинно-следствен процес на развитие на творението.

Виждаме това в примера с нашите деца, желаещи да се развиват – те не искат да слушат родителите си, стремят се да правят всичко сами. Природата ги заставя да постъпват така, иначе те няма да пораснат.

Така и ние. Но това при условие, че аз чувствам себе си зависим от Твореца, когато Той прави всичко вместо мен. Аз не искам да оставам в такова състояние, а искам да бъда независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срам, зависимост от Твореца и се откъсва от Него.

Тоест ние сме готови да приемем за себе си скритието, желаем да го усетим и да се грижим то да не изчезне.

А над скритието строим своето подобие с Твореца и това скритие – Първо Съкращение, не отминава, ние го приемаме за себе си. Не искам да бъда анулиран пред огромната сила на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Казано е: “Цялата Тора започва с Тайната (Сод)”. ПАРДЕС (последователно постижение на духовната реалност) започва със ”Сод” (Тайна), а завършва с ”Пшат” (знание, обикновено тълкуване).

Сега ние не усещаме, че стоим пред Тайната, че всичко е плътно затворено. ”Пшат” означава, че всичко е обикновено, понятно, всичко е разкрито – това е последната степен на постижението.

Започвайки да постигаме духовното, ние се издигаме от нашия свят в свят Асия, където разкриваме ”Сод” (Тайната), че всичко за нас е тайна, всичко е скрито. Така разкриваме в свят Асия.

Когато се издигнем в свят Ецира, то ще разкрием ДРУШ (изяснение), а ако достигнем свят Брия – ще разкрием там РЕМЕЗ (намек).

Ако достигнем свят Ацилут – ще ни се разкрие ПШАТ (знание) и всичко пред нас ще бъде открито – обикновената висша светлина, изпълваща цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Пристъпваме към четене на Книгата Зоар, след като сме се подготвили за нея, изучавайки статиите на Рабаш в първата част на урока, т.е. когато сме готови да получим светлината, връщаща към източника.

Какво означава „готови”? Ние имаме желание за това – желание именно за вътрешно изменение, към придобиване на свойството отдаване над нашия земен разум и усещане. Искаме това свойство да властва в нас.

Но какво да направим, ако в човек няма желание за това? Ако не чувства, че не му достига свойството отдаване? Ако в него няма дори желание да усети този недостатък? Какво да прави?

Нека също бъде сред тези, които желаят да придобият свойството отдаване. Този, който чувства себе си като почти нямащ отношение към това, нека се постарае като младенец да се приобщи към, тези, които се учат. Тъй като е казано за науката кабала: „Ще изцели всяка плът”.

В нашия свят здравия човек все понякога преминава през медицинско изследване: „А ако открият, че съм болен?” Защо ти е всичко това, ако си здрав?.. – „Искам точно да знам, че нямам някоя болест, която може да се развие, а аз все още не я усещам”.

Така и ние. Затова, ако дори не усещаме недостатък на свойството отдаване и се чувстваме „здрави”, ние вярваме на великите кабалисти, които ни съветват да се проверим.

И затова четем Книгата Зоар, дори без усещането на потребност от нея: възможно е за сметка на това четене, към което аз не се чувствам съпричастен, не усещам в него никакъв вкус и необходимост – аз все пак ще се проверя и ще видя, че в мен има отрицателни свойства, които като изправя ще достигна нещо хубаво (ще оздравея).

От урока по Книгата Зоар, 28.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпроси по постинга „Кабалистите – за целта на творението”, ч.5

Каква е целта на творението?

Въпрос: Нима желанието да получиш всичко и материалното тяло са едно и също нещо?

Отговор: Да, защото няма тела и само желанието е единственото създадено творение.

Въпрос: Единакъв ли е причинно-следственият закон вътре в едно стъпало и „спускайки се от стъпало на стъпало”?

Отговор: Законът за стъпаловидното последователно развитие е един, както за частното, така и за общото.

Въпрос: Казано е, че този свят е точно копие на духовния.

1. Дали задачата на човечеството в този свят е да се поправи, за да може този свят отново да заеме своето място в духовния свят?

2. Поправянето на човечеството зависи пряко от поправянето на всеки един. Може ли оттук да се направи извод, че законът „обичай ближния като себе си”, в близко бъдеще ще изглежда така:

У всеки човек в света ще се разкрие точката в сърцето и той ще се старае да почувства ближния като себе си, за да го напълни, с цел да стане подобен на Твореца, т.е. отдаващ?

Затова всеки човек ще реши вътрешно, че иска да стане отдаващ, и като резултат от това решение, всеки човек ще започне да усеща чуждите желания като свои собствени? И тогава човекът ще започне да работи вътре в себе си с това желание като със свое?

Означава ли това, че такава работа може да доведе до положение, при което много съществуващи сега желания, като например: убийството, кражбата и др., ще преминат през своето поправяне, без необходимост от реализация в този свят?

Отговор: Всичко е напълно вярно!

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→