Entries in the '' Category

Вечен двигател на енергията за отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Какво стои зад всяка дума от „Зоар”

„Зоар”, глава „Ваеце“, п.133: …И тъй като тези НЕХИ се съединяват с по-ниския по време на малкото състояние (катнýт), то след това, по времето на голямото състояние (гадлýт), когато висшият връща на своето стъпало собствените НЕХИ от мястото на по-ниския, с тях към мястото на висшия се издига и по-ниският, който е прилепен към тях. Благодарение на това, по-ниският получава светлината на висшия.

Да предположим, че сме прочели някакъв откъс от «Зоар». За какво става дума в него? За връзката между душите, между частите на реалността – и за нищо друго.

Какво е разликата за мен, с какви думи се говори за нея – ХАГАТ, висшият, Лея… Във всички случаи, аз не разбирам какво се случва тук. Кабалистите вземат думи от нашия свят и обясняват съотношенията на силите в духовния – в напълно различна действителност.

Но аз, четейки всяка дума, трябва да си казвам: „Това е връзката между душите. Това е свойството отдаване, което цари помежду ни. И висшата светлина, изпълваща душите, т.е. нашите желания, и съединяваща ги в общ духовен съсъд. И това е Творецът, разкриващ се в творението. И творението, усещащо Твореца».

Зад всички тези думи, аз винаги трябва да виждам една реалност. Тогава за мен не е важно какви думи чета. Но аз чета, за да си кажа след всяка дума, че тук се говори за единство, за свойството отдаване, изпълващо цялото желание за наслаждение.

Но по-правилният, по-вътрешният начин е, през цялото време чувственно да усещам, че става дума за единство, връзка, любов, сливане, за единна реалност, за поръчителство.

А всички думи, само детайлно изясняват в мислите и разума ми онези усещания, в които се намирам. Така ще бъде значително по-леко и правилно да възприемаме всичко, за което четем в „Зоар”.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.06.2010

Кабалистите – за целта на творението, ч.8

Скъпи приятели, моля ви, задавайте въпроси върху тези откъси от великите Кабалисти. Обещавам да им отговарям.

Коментарите в скоби са мои.

Каква е целта творението?

Същността на човека е създадена c безкрайна мъдрост.Тъй като Творецът е създал множество велики творения, едно по–високо от друго, и всяко от тях изпълнява своята функция. Нищо не е създадено напразно, и всичко се базира на един фундамент – Творецът желае от човека да поправи всички недостатъци на творението и да се издигне стъпало по стъпало, докато не се слее с Неговата святост.

И в това са всички възможности на отдалечаването от Твореца и техните следствия, и всички възможности за приближаване и техните следствия, и всички тези неща са дълбоки и велики, и на всичко това му предстои да претърпи велики преобразования, докато накрая постигне всеобщо съвършенство.

РАМХАЛ. Даат Твунот.124.

Новото образование

Въпрос: По какъв начин лошото образование е свързано с липсата на обединение между хората? Аз не виждам връзката тук.

Отговор: Това, което наричаме „образование“, дава образование, но не възпитава. Училището не изгражда от детето човек, а му дава само знания – по физика, химия и т.н.

Ние наричаме образователната система възпитателна, но тя изобщо не възпитава. Това се вижда от резултатите, а също и от предметите, които се изучават там.

Колко уроци и беседи, свързани с възпитанието на човека, има в училище? В програмата има само физика, химия, четене, писане – а след това се учудваме, защо имаме трудности с децата.

Училището подготвя роботи, които са били научени да работят в предприятията. В това се състои задачата на училището – да подготви работник (инженер и др.), който ще работи на „конвейера“.

А какъв човек ще стане и как ще живее – никой от образователната система не се интересува от това. Защото  всъщност, това не е възпитателна система!

Тази образователна система никога не си е и поставяла задачата да възпитава човека. Тя възниква по времето на промишлената революция, когато е било необходимо от селяните да се направят работници.

Тогава са създали и съвременното училище, за да се научат малко да четат, пишат и пр. За да може този, който цял живот е работил с кравите и със земята, да работи с машините и да разбира най-простите физични и химични закони и да изпълнява инструкциите.

Затова е било създадено училището и в този вид съществува и досега.

Но сега, ние трябва да преминем към истинска „възпитателна“ система, а това е нещо съвсем различно.

И тя ще се основава на това, не колко знаеш по физика или математика, а доколко си човек!

Човек е този, който е свързан с останалите! Само според тази връзка можеш да бъдеш наречен човек, а не от количеството научни знания.

Ако успяваш само в областта на науката – това ще ти помогне само да създадеш по–страшно оръжие.

Защото към своето непоправено его, ти ще добавиш знанието, получено в училище, и ще започнеш, с негова помощ да използваш всички останали хора. И това ще определя твоя житейски успех.

Днес възпитават човека така – първо го питат: каква специалност си избрал, и колко се печели от нея? И това се нарича образование?!

Ако хората видят, че се е появила система, позволяваща наистина да се даде на децата образование, те веднага ще откликнат. Тъй като този проблем е ясен за всички.

Днес хората дори не искат да раждат деца – няма какво да дадат на децата. Те не желаят да ги създават, за да не ги обричат на напразни страдания.

Затова е необходимо да се доведе до знанието на хората, че всички проблеми в обществото и в нашия личен живот, се дължат единствено на липсата на връзка помежду ни. А тази връзка може да се постигне само по пътя на светлината.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 28.06.2010