Скъпи приятели, моля ви, задавайте въпроси върху тези откъси от великите Кабалисти. Обещавам да им отговарям. Коментарите в скоби са мои.

Постигане целта на творението лежи върху целия човешки род

Целта на творението засяга цялото човечество без изключения (пълно подобие на Твореца, свойството на абсолютното отдаване, ще бъде постигнато или като резултат на натиск от горе, по пътя на страданието или чрез усилията на човек от долу, по пътя на Тора или на Поправящата светлина.)

Баал аСулам, статия „Любовт към Твореца и любовт към творенията”

…целта на творението лежи върху човечеството като една раса, без никакви разлики като черни, бели или жълти.

Баал аСулам, статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”, п.23

… целта на творението не е задължително за определна група; по-скоро целта на творението е за всички творения без изключение. Не е само за силните и умеещите… (когато става дума за поправянето на душата никакви материални способности или таланти не определят успеха.)

Рабаш, Шлавей Сулам (Стъпала на стълбата), 1984 „Любовта към другарите – 2”

Всички нации (в бъдеще или против волята си, по пътя на страданието или съзнателно, по пътя на светлината) ще се обединят и ще са готови за работата на Твореца (взаимно отдаване на Твореца, чрез което те получават безкрайно напълване от Твореца за Него).

Баал аСулам, Писмо, стр. 55

Filed under: Баал Сулам - No Comments→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Увод към коментарите „Сулам”, п.78: Лявата линия се бори с дясната линия, защото лявата линия, предназначена за светлината Хохма, иска да омени дясната линия, която е предназначена за светлината Хасадим. И така протича сблъсъкът …

Сблъсък се осъществява, ако две противоположни страни искат да се съединят. Защото, ако няма нещо, което да ги съединява и притегля едно към друго, не би възникнал сблъсък!

За да има сблъсък, обектите трябва да бъдат противоположни един на друг по своята природа, но да се стремят да се съединят, съгласно своето желание.

Тоест трябва да присъстват две противоположни тенденции: от една страна има ляво и дясно, а от друга страна, трябва да се съединят.

Но как могат да се съединят? Ако имат някакво по-високо, еднакво за двата обекта желание, по-висока възвишена цел, тогава всеки от тях може да се откаже доброволно от своята природа и над нея да се съедини с нещо противоположно.

Тук се извършва работа на лявата страна спрямо дясната и на дясната спрямо лявата, които са готови да се откажат доброволно от своите свойства и да постигнат съединяване, което е над тяхната природа.

Затова се случва сблъсъкът им, конфликтът между тяхната природа и тяхното намерение, което е извън природата им.

Сблъсъкът бива само:

1. Между противоположности;

2. Между такива, които имат нещо общо извън тях. И именно това общо между тях ги довежда до сблъсък.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 26.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Не трябва да се забравя, че главното е въздействието на висшата светлина върху нас! Това е най-важният компонент, за който ние винаги забравяме.

Когато светлината въздейства върху нас, тя ни позволява да почувстваме малко и от другата страна – природата на отдаване и нейна малка искра, която е в нас, започва да расте.

Аз целият се намирам вътре в своя голям егоизъм, с тази единствена дадена ми искра на отдаване – точката в сърцето. И ако изучавам кабалистични книги и работя с другарите, желаейки да ги присъединя към себе си, с това аз привличам обкръжаващата светлина, която ме връща към източника.

Моята точка в сърцето се разширява и става по-голяма, и в този допълнителен обем аз започвам да усещам, какво е отдаване – в противоположност на получаването, което е егоистично свойство. И така, изучавайки едното в контраст с другото, мога да проверявам тези качества – плюс срещу минус.

Както е във физиката и химията – за да оценя, винаги е необходимо да сравня противоположностите, в противен случай, няма да мога да направя разлика. Трябва да има светлина срещу тъмнината, само тогава ще започна нещо да разбирам.

Затова, сядам и уча, и макар че нищо не разбирам,  постепенно привличам към себе си обкръжаващата светлина, благодарение на това, че се намирам в група и в близост до оригиналните първоизточници.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Наградата в духовното – това самите усилия ли са?

Отговор: Наградата – това е екранът и отразената светлина. Самите усилия ние не можем да оценим и измерим.

Нужен ни е екран и отразена светлина – единственото, което можем да придобием. Всичко останало се намира в изобилие – вземай!

Разрешението да получиш (като входен билет), да вземеш определена порция – това е отразената светлина.

Съгласно отразената светлина, която възниква в тебе, влиза в теб, влива се, ще се прояви напълването, сливането с Твореца, изобилието, съществуващо в творението.

Вземи всичко, но само според степента на отразената светлина. Затова отразената светлина е награда. Тъй като всичко останало не се налага да заработваме.

Висшето изобилие само ще запълни нашите духовни съсъди, желанията (келим) – само да я има отразената светлина.

Но самото напълване ми е нужно не за самонаслаждение, а за да проверя и измеря колко отдавам.

И макар напълването да ми доставя огромно наслаждение, то изцяло се измерва чрез светлината на отдаване, чрез отразената светлина.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→