Entries in the '' Category

Хайде да възклицаваме, хайде да се възхищаваме…

Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС“, 23.06.2010

Кабалистите – за целта на творението, част 3

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата: ”Цитати на велики кабалисти”. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са от мен.

Каква е целта на творението

Заради каква необходимост, Творецът е създал цялата тази тежест? Това е, за да издигне творението на по-значителна и важна степен, за да усети Твореца също така, както човешкото усещане, присъщо му вече. И също така, както знае и усеща желанието на своя другар, също така да съумее да се научи по пътя на Твореца.

Баал Сулам. ”Науката Кабала и нейната същност”.

Намерението на Твореца, по отношение на творението от момента на неговото създаване, е да му разкрие Своята Висша същност. И постижението на Висшата същност на Твореца се разкрива в творението чрез усещане за наслаждение, което постоянно нараства, докато не достигне желаната стойност. С това се повдигат падналите, в истинско осъзнаване на постигане и сливане с Него, докато не достигнат окончателно съвършенство: ”Никой няма да види друг Творец, освен Теб”.

Баал Сулам. ”Даряването на Тора”, п.б.

Човекът е създаден за това да повдигне небесата ( т.е. от себе си, от ниската централна точка да напълни съкратеното, празно пространство със свойството на отдаване, със светлина, повдигайки неговата граница до света на Безкрайността).

Раби Менахем Мендъл от Коцк

Целта на творението е несравнимо прекрасна, след като такава малка и слаба искра, като душата на човека, може да се издигне в своето постижение по-високо от ангелите на служене (силите на отдаване, нямащи свободна воля – подобно на животните в нашия свят).

Баал Сулам. ”Шофарът на Машиаха”.

Кабалистите – за целта на творението, част 2

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти по различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темата на тези цитати. Обещавам да им отговарям.

Каква е целта на творението

Човекът е центъра на творението.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.18.

Целта на замисъла на сътворяването на всички светове е насочена само върху човека.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.39

Целият порядък на сътворението, във всичките си проявления, е определен предварително. И само в съответствие с тази цел, съгласно която човечеството ще се развива и издига към върха на своите свойства дотогава, докато не стане способно да усеща Твореца така, както се усеща другар.

И тези свойства са като стъпала на стълба. Те са многобройни и човек се изкачва по тях, преодолява ги едно след друго, докато не достигне своята цел.

Баал Сулам, ”Науката Кабала и нейната същност”.

Кабалистите – за целта на творението, част 1

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти на различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темите на тези цитати. Обещавам да отговарям на тях.

Творецът – това е абсолютното добро.

А тъй като Творецът се възприема от нас като съвършен по Своята същност и не се нуждае от ничия помощ за Своето съвършенство, предшествайки всичко съществуващо, то е ясно, че  в Него няма никакво егоистично желание.

И понеже няма в Него нищо от желанието да получава, то отсъства и всякакво основание за причиняване на вреда, на когото и да е. И това е по-лесно от всичко.

Но освен това, трябва също  всеки със сърцето си да приеме, просто като основа на основите, че има у Него “желание да отдава”, т.е. желание да твори добро на ближния – на своите творения, което с цялата си очевидност доказва създаденото от Него велико Творение, представящо се пред очите ни.

И безусловно има в нашия свят творения, които изпитват или добри усещания, или лоши. Но каквото и да е това усещане, разбира се, то им се изпраща от Твореца.

Сега, когато докрай е изяснено, че не е по правилата на Твореца да причинява зло, става ясно, че всъщност всички творения получават от Него само добро, тъй като Той ги е създал само за това – за да ги наслади.

Така, ние изяснихме, че Творецът има само желание да наслади и в никакъв случай Той не може да причинява никому нито грам вреда или огорчение.

А затова ние Му дадохме име – “Абсолютно Добро”.

Баал Сулам, “Същност на религията и нейната цел”.

Ключ към светлината

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Да направим крачка към Твореца

„Зоар”, глава „Ваикра“, п.83: … Казано е: „Ето, Царят твой ще дойде при тебе“ – именно така е, а не ти при Него.

Той ще дойде при теб, за да се помири с теб; ще дойде при теб, за да те напълни във всичко; ще дойде при тебе, за да те възнесе в Своя дворец и да се съедини с теб в постоянно единение навеки.

За това е казано: „Ще те обрека с вярност на Мен”

Проблемът е: трябва ли сами да повдигнем Малхут от прахта или Милосърдният Творец издига нас, падналите от шатрата на Давид? Трябва ли да чакаме, намирайки се в изгнание – и тогава всичко ще ни се разкрие свише?

Или е необходимо да усетим, че Царят е дошъл, извършил е своята работа и ни протяга ръка, а ние трябва да я хванем и да се повдигнем?

Има хора, които казват, че всичко ще дойде и ще се разкрие свише, Третият Храм ще „падне” от небесата и не трябва нищо да правим, а само да чакаме. Това е „галутски” (периодът на изгнание) начин на мислене.

Кабалистите ни обясняват, че сме били длъжни да принудим себе си към изгнание (от духовното) за определено време, до края на 20 век.

А след това, свише, Творецът ни е върнал в земята на Израел, разкрил ни е методиката за поправяне, Кабала и книгата „Зоар” – създал е всички условия за свобода на избора, случило се е даряването на Тора свише – а сега трябва да я получим и реализираме в своето поправяне.

Това се нарича „царят дойде при царицата”. Той ще и даде всичко. Но сега, тя трябва да направи крачка към царя, да прояви желание да се съедини с него, а не да лежи през цялото време в праха, без каквито и да е действия от нейна страна. Защото царят я приканва към действие, протягайки и ръка, разкривайки и своето желание.

Тук се води голям спор между занимаващите се с външна Тора, вярващите и занимаващите се с вътрешна Тора, кабалистите. Защото във външното изпълняване на обичаите няма какво да се добави, а там, където може да се добави нещо е единствено във вътрешното: в намеренията, в изясняването на желанията, в разкриването на злото начало, което трябва да се поправи.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.05.2010