Entries in the '' Category

Между двете велики светила

Dr. Michael Laitman

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

И ще бъде бял ден посред нощта …

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010